info@alportal.net
ALPORTAL
ALPORTAL
AlPortAl_Official
Al Alekov

Този футбол е много повече от тактики и схеми, трябват и топки!

През сезон 2019/2020 отборът на Ботев Враца, родени 2006 година игра много успешно в турнира за купата на БФС и отпадна от Левски след минимална загуба. Последва много силна есен в Западната елитна група до 15 години, където момчетата от Враца твърдо се наредиха в топ 5, а защитата им се оказа третата най-добра. През февруари 2021 пък участваха на турнира Пирин Къп и взеха сребърните медали, като загубиха само от хегемона и лидер на Източната елитна група – Черно море. Всичко това на фона на състав с има-няма 16 футболисти и с треньор от старата школа (Тодор Гарев).

Говорейки си с разни скаути и треньори, които следят този набор в България, всички си блъскат главите как пък този отбор на Враца се оказа толкова добър? Преди време чух коментар от такъв специалист, че по Враца отдавна нямало футбол и който става от там вече е по големите школи. Как на фона на този имидж, се пръква цял отбор, който играе успешно с най-добрите? Отговорът е във въпроса – пръква се ОТБОР, а тази дума често е непонятна за роботизираните родни капацитети по детско-юношески футбол. Няма как в сайт, чието мото е ОТНОШЕНИЕТО Е ВСИЧКО да не прочетете точно за отношение, а моето наблюдение е, че футболът в България страда именно от липса на човешки, изначални отношения между различните елементи. Налага се някаква модернизация, правят се екипи, търсят се методики, но в основата на спорта са хората и ако те не се третират…като хората…всичко си остава просто на хартия. В много детски отбори се забелязва комуникация от вертикален тип – някой директор или методист спуска нещо на някой треньор, той спуска на децата и чакаме резултати. Ако случайно някое дете нещо не е доволно, това няма значение, защото то е само една брънка от веригата. Ако някой треньор излезе от роля, може да го сменим с друг. Някои ще ги заболи, но достатъчно отбори съм наблюдавал, за да знам, че много млади футболисти са загубили любовта към играта заради свръх-амбицирани ръководители, които се изживяват като племенни вождове. Няма ли удоволствие от играта, особено при децата, всичко е кухо и безпредметно!

ОТБОРЪТ на Ботев Враца, набор 2006, в никакъв случай не е идеален. Някои от децата са достатъчно интелигентни да мислят вече за бъдещето и се чудят дали може да се развиват в града под Околчица. Идват оферти от други отбори, които на хартия са по-големи или по-добре организирани. Липсата на дълбочина в състава е сериозен проблем, а треньорът си действа самосиндикално – без помощници, без сложни схеми и големи изисквания. Децата, пък, слушали чалга в съблекалнята. Мога да кажа само едно – по-добре всички да слушат чалга заедно, отколкото да не си говорят в съблекалнята и да се гледат накриво на терена, а треньора си да възприемат като диктатор. Точно на терена може да се види и този отиващ си стил на треньорска работа – да изискваш реалистични неща и да се съобразяваш с потенциала, с който разполагаш! Човек трябва да намира силните си страни и да ги използва, а не да се мъчи да поправя слабите с цената на всичко, на апатия и загуба на удоволствието от играта. Някои от момчетата в този отбор са ми споделяли, че им се иска да излизат и да атакуват, но моят отговор беше съвсем простичък – Жозе Моуриньо спечели Шампионската лига с Интер без да атакува, защото е треньор, който знае какво иска и как може да го постигне. Когато си силен в битката, когато имаш хъс и твърдост, най-нормалното е да използваш тези оръжия, за да печелиш точки. Като погледнем какви и колко футболисти сме изкарали през последните 30 години, е наистина смешно да очакваме, че изведнъж ще изплюем нова версия на Totaalvoetbal със супер-научени, поливалентни млади играчи. Нямаме нито човешкия потенциал, нито знанията за нещо подобно. Отговорът е в приоритизирането и специализацията. Ако имаме отбор, който може да се сбори с всеки без страх, нека създадем новия Трифон Иванов, а не да се мъчим да направим от Трифон Иванов – Хари Магуайър! И този набор от Враца е точно такъв – всеки знае какво да прави и си го прави, няма сложни преливащи схеми, тактическата дисциплина не винаги е на ниво, но всички скачат на кръв, точно както са правели врачанските легенди от 70-те и 80-те години, сред които е и треньора Гарев! Може след 5-6 години да нямаме някой Меси от Враца, но може пък да имаме някой Джоуи Бартън или Рой Кийн, който да не знае много пас комплекси, но да си знае работата на терена и да респектира още от тунела! А футболът ли…футболът е много повече от тактики и схеми, за него трябват топки, във всички възможни смисли на думата!