info@alportal.net
ALPORTAL
ALPORTAL
AlPortAl_Official
Al Alekov

Дублиращите отбори навлизат, но къде им е мястото?

Преди почти 2 години, Ботев Враца регистрира свой дублиращ отбор и заигра в окръжната група. Логично, там нямаше конкуренция и беше направена следващата стъпка, към В група. След доста успешна есен, политиката бе променена и идеята за сплав от много опитни стари играчи и няколко младежи отстъпи на тоталното подмладяване. Освен зелените, с втори отбор се отличават Етър Велико Търново, Лудогорец и в известен смисъл ЦСКА, които имат видима връзка с Литекс. Неофициални втори отбори из окръжните групи имат и други, но те се поддържат по-скоро като финална стъпка към края на кариерата, отколкото да целят изграждане на футболисти. Не е тайна, че преходът от юношески към мъжки футбол в България е толкова труден, че младите футболисти, които играят на високо ниво преди 20-я си рожден ден са по-скоро някакво изключение, граничещо с чудо. Повечето клубове не могат да си позволят да налагат играчи, които 1-2 години ще им костват точки, защото тези точки могат да са разликата между А и Б група накрая. Фактът, че отборите преоткриват смисъла на вторите отбори задължава ръководните кадри в българския футбол да помислят за по-добра структура, която да помага на младите играчи, а не да ги излага на излишни рискове.

Когато говоря за рискове, визирам цялостния профил на родните В групи. Макар там да има клубове, които искат да работят, се набиват на очи и твърде много такива, които са откровено лишени от градивна идея. Качеството на терените и базите в твърде много градове и села е под всякаква критика, а това неминуемо ще се отрази на младите футболисти, които все още растат. Рискът от контузии, къде заради условията, къде заради свръх-амбицирани бивши бъдещи звезди, излезли от футболна възраст, също е твърде голям. Това ме кара да мисля, че е много по-далновидно да се обособи цяла една дублираща група, по примера на много по-развити футболни нации от нас. В Англия няма да видите юношите на Ливърпул и Челси да обикалят из Конференциите – те са в една Втора Висша лига за под 23-годишни.

Друг сериозен проблем, който вече години наред се вижда при юношеската структура на футбола ни е липсата на конкуренция. Елитните юношески групи нямат никакъв баланс и се получават твърде много едностранни мачове, а разходите за поддържане на елитен отбор, ако в някой клуб има само 2-3 добри футболисти от набор, са неоправдани. Това е и причината при излизане от набор, т.н. „елитни“ отбори да освобождават масово своите млади таланти, защото няма къде да ги сместят. Пресен пример са шампионските набори на грандовете – печелили юношески титли и купи, а накрая само един, двама реално достигат до първия отбор. Единици биват отдавани под наем с надеждата някой друг да ги доразвие, други тръгват по пътищата на аматьорския футбол или приключват. Може да звучи наивно, но не възприемам тезата, че двама изкарани играчи от набор е успех за отбори с претенции. Пълно лицемерие е тези отбори да рекламират школите си като модерни, с топ методики пред родители на 8-9 годишни, а да имат да покажат процент успеваемост под 5! Този процент със сигурност би се увеличил, ако имаше къде да „се сместят“ тези излизащи от набор деца, които все още не са съвсем готови за професионалния футбол, но може пък да наваксат с още година-две работа. Със сигурност те биха спечелили много повече от мачове при добри условия и срещу други амбицирани да се доказват и развиват свои набори. В крайна сметка ако на хартия един футболист е юноша до 23 години, то защо ръководителите на футбола ни не създават подходящи условия за доизграждане след навършване на пълнолетие?

Ботев Враца 2 започва новия си път със средна възраст под 20 и се моля този път да не е трънлив при гастролите из дивия Северозапад, защото тук максимата, че в юношеския футбол една година разлика е много, важи с пълна сила. Когато си на 16 и си на прага на прехода, последното, което искаш е някой леко изнервен от собствените си футболни кахъри джигит да излезе на метър кожа и кило кръв срещу теб. Младите футболисти заслужават уважение и адмирации, че са се осмелили да опитат и от хапката, наречена В група. Отговорността да ги запазим и да им помогнем е не само на собствените им клубове, а на всички, които също някога са били като тях – гладни за победи, горящи от любов към играта. Дай Боже в близко бъдеще да имаме и структура, която е демонстрация на внимание и отразява стратегическо планиране, а не оперативна работа сезон за сезон, с едни и същи проблеми и накрая – с едни и същи резултати или липса на такива! Както казваше великия Ал Пачино в „Усещане за жена“ – “…вие държите бъдещето на това момче в ръцете си – не го унищожавайте, защитете го, прегърнете го!“