info@alportal.net
ALPORTAL
ALPORTAL
AlPortAl_Official
Al Alekov

Българският футболен продукт е неатрактивен, защото е дефектен, а създателите му са масово некомпетентни

Измина година откакто активно се наврях във футболните среди и трябва да кажа, че годината беше пълна с важни уроци. Човек се учи докато е жив и аз научих страшно много за любимата игра докато вършеех из сърцевината и. Ставайки футболен агент, бях прочел много, а и не бях вчерашен, защото вече 6 години учех и прилагах най-различни методи за социален анализ в школи, клубове и тренировки. Причината да се занимая с това беше банална – мислех си, че мога и знам достатъчно, за да намеря футболист и да го „изкарам“ в чужбина, където няма спор е единственото място за някакво нормално развитие в този спорт. Докато създавах голямата си база данни, при всеки един млад футболист изникваха проблеми и странности, които са несъвместими с моята представа за футболен успех. Така, постепенно, стигнах до изводите си – защо българските футболисти не успяват, защо не показват ниво, защо са толкова безинтересни в чужбина. За жалост, решението на проблема не е еднозначно и много трудно в близките години може да очакваме някакво раздвижване.

На първо място констатирах очевидното – българският футболен продукт е неатрактивен. Всъщност това е вярно до един момент или по точно ОТ един момент. Идеята на нормалните хора по света, които се занимават с футбол е, че на една определена възраст, футболистите трябва да са приключили с развитието си и да работят само за доизграждане на някои елементи от своята игра. Съдейки по стотиците часове разговори с агенти, скаути, треньори и директори в чужбина, тази възраст в момента е 19-21 години. С прости думи, един млад футболист на 20 години трябва вече да разполага с абсолютно задължителните игрови елементи и каквото прави след това да е насочено към специализация и „тунинговане“. Трябва да подчертая, че никой и никъде не бута деца на по 15-16 години в първите си отбори, а дори на 18-19 твърдите титуляри са по-скоро изключение. Преходът от юношески към мъжки футбол не се случва като прищявка и за угода на псевдо-ръководители, а трябва да бъде логичен завършек на един целесъобразен процес. Ако такъв процес няма, то няма и преход, защото няма готов футболист, в чиито игрови минути на по-високо ниво да има смисъл. В момента (2021 година), играчите родени през 2002-2003, които играят като титуляри в първите 8 Европейски първенства са единици, а за по-малки не може и да става дума – това са само изключително добре развити и вече физически или технически завършени футболисти. Извън първите 8 първенства има логично повишаване на 18-19 годишните в първите отбори, но отново преходът е изключително плавен. Един млад футболист, който се предполага, че е работил смислено за един период от 6-7 години получава шанс, без напрежение и очаквания и единствено с положително отношение. В България напрежението и свръх-амбициите са толкова много, че дори да попаднеш на граничен талант, той по-често бива прегазен, отколкото насърчен или в много чести случаи обезсърчен от връзкарщина, нечии интереси и грешни интерпретации.

Защо тогава българският футболист е неатрактивен? Отговорът е прост, колкото са прости и много от тези, които го произвеждат – когато той трябва да прави преход или да „захапе“ възможността на мъжкия футбол, се виждат една камара изпуснати моменти в развитието му и логично той става слабо звено в среда на професионалистите (не че в България има кой знае колко такива). Някои успяват да компенсират с талант или с луда работа, но отново – липсите им си остават и те са най-видими при сравнение с чуждестранни футболисти, които са водили истински тренировъчен процес. Точно поради тази причина и България не може да продаде млад футболист на 20-21 години в голямо първенство за милиони. Не така стоят нещата, обаче, с още по-млади футболисти.

В момента български футболисти, които да са интересни за чуждестранни скаути и клубове има и те са във възрастовата графа 15-17 години. Те не са интересни, защото са страхотни звезди или защото някой ги е развил по невероятен начин (както впрочем си въобразяват псевдо-треньори, фейк агенти и измислени футболни шефове), те са интересни защото имат талант, който в нормална футболна страна може да се култивира и бързо да се наваксат вече видимите липси от родната „работа“. Няма дискриминация, няма някаква конспирация срещу нашите таланти – ако на масата има 16-годишни момчета от България и Сърбия – никой не гледа на тях различно, защото и двете ще бъдат развивани и шлайфани от отбора, който търси дадения тип играч. Това, което кара скаутите и директорите на школи да гледат първо към сърбина е горчивият опит от работа с посредници, родители, президенти на клубове и всевъзможни капацитети. Наскоро ме шокира един нидерландски директор като ми каза, че български клуб му поискал 1 милион евро за 17-годишен футболист, когото харесал. Няколко месеца след като се изсмял на „офертата“, клубът привлякъл норвежки футболист на същата възраст за 200 000 Евро (при това на 4 вноски) и то такъв с вече близо 20 мача в мъжкия футбол. Това ми напомня на приказката, че за някои „ден година храни“. Италиански агент пък ми сподели след разговор с наш „футболен“ шеф, че сякаш е разговарял с шимпанзе. Неграмотността, народопсихологията и откровената простотия на шефовете понижава цената на продукта или директно го прави негоден. Заключението ми е, че без качествен ръководен потенциал, без истински мениджъри и то не дошли от някакъв тотално несвързан със спорта сектор, няма как да създаваме футболен продукт. Това, че успешно си продавал застраховки не означава, че ще продаваш успешно и футболисти. В никакъв случай не казвам, че ако успешно си ритал топка, това е предпоставка, че успешно ще развиваш и продаваш футболисти, но трябва поне да имаш капацитета да разбираш изискванията на световния футбол, за да претендираш за някаква експертиза. Гледането на мачове и това, че си приятел с някой футболист НЕ Е предпоставка за „разбиране от“ футболен мениджмънт.

Втората водеща причина за неатрактивния ни продукт е липсата на човешка култура, възпитание и самооценка в нашите футболисти. Напоследък ставаме свидетели на все повече деца, дори под 16 години, които получават пари от клубовете си. Тази малоумна идея е свързана отново с тоталната неграмотност на ръководния апарат. Хора, които нямат нито идея, нито отношение, нито човешки качества да задържат едно дете в отборите си, тръгват с кесийката напред и „купуват“ неговата лоялност и тази на родителите му. Това е чиста проба поквара и признание за лична некомпетентност. Ако един клуб работи правилно, ако има стратегически план, качествена основа и кадри – терени, методика, треньори, психолози, скаути, тийм мениджъри и т.н., то дори да е базиран в Долно Нанагорнище, няма кой да му вземе талантите. За щастие аз имам възможността да контактувам с подобни български клубове, в които има изградена вътре-клубна лоялност и доверие по оста родители-треньори-ръководство. Когато голям клуб почука, било то и с пачка пари, ако работата и комуникацията по оста е свършена, много трудно едно дете ще смени своята принадлежност. Естествено ще има и единици, които биха се изкушили, но тогава е очевадно, че това дете няма как да се развие, ако още в ранните си години е мотивирано от пари. Не може 14-годишни да получават „стипендии“ колкото половин учителска заплата – тази практика е несъвместима с идеята за развитие, защото е в противовес с основната детска мотивация да играеш футбол – забавлението. Затова, например, в Нидерландия има определени изисквания за максималното възможно финансово стимулиране на футболисти под 18 години, дори подписващи професионални договори. В крайна сметка ако един човек е щастлив в средата си, ако му е начертан ясен и обоснован план за развитие, който да има искрена цел, тогава някакви подаяния не биха били нужни за допълнителна мотивация. Раздаването на пари на футболисти под 16 години трябва да бъде не просто спряно, а напълно забранено. Това има убийствен ефект върху подсъзнанието на един развиващ се футболист и за мен го обрича на предизвестен крах. Финансова помощ за екипировка, за добавки, витамини, достъп до по-качествени тренировъчни центрове е оправдана, но парите в брой – никога!

Последното, което ще отбележа е неграмотността. За жалост тя е синоним на българския футбол. Дори най-големите ни футболни „звезди“ – национали, са в по-голямата си част неграмотни, а някои дори слабоумни. Тук вината е още по-размита, защото спортните училища от години са просто бутафория и развъдник на дегенерати. Виновни не са учителите или директорите, а липсата на реформа. Един потенциален спортист има нужда от толкова специфична извън-спортна подготовка колкото един потенциален художник – нито единият, нито другият се нуждаят от знания по атомна физика, например. Тъй като съм изкарвал шестици на много деца в спортни училища по време на пандемията, бих казал, че ако аз съм преподавател в спортно училище и получа написаното от мен като домашно на 15-годишен, бих се гръмнал. Вътрешното ми чувство за справедливост не би издържало. За жалост учителите нямат избор, тъй като те работят по архаична и глупава система, която трябва да се промени из основи. Добавете към училищния елемент и огромното количество некачествен треньорски материал, добутал се до професията заради заслуги на терена или по милост и картинката с изграждането на футболисти, но и хора става ужасна. Бълването на нереализирани футболни звезди, които в един момент стават функционално-неграмотни човешки същества се е превърнало в традиционен национален спорт, в който успехите ни надминават тези от САЩ 1994.

И така – какво може да се направи, защото всичко посочено досега са констатации, базирани на моя личен опит. На някой може да не му харесва, може дори да се припознае, но подчертавам – лично мнение на база опит. Друг може да има друг опит, друг може да каже, че всъщност сме много напред във футбола и всичко върви по план (то един друг го и каза и реакцията беше доста минимална), може да каже и че понеже е бил наскоро в Белица вече е мечка. Истината е, че трябва да се тръгне от мениджърския капацитет. Не може един дърводелец да развива футболисти – той може да направи готини пейки за съблекалнята, но футболисти не може. Не може някакъв офисен плъх, който дори не знае как да пази тялото си в добра форма, да си въобразява, че ще развива футболен продукт. За всичко си има хора – всеки може да се научи, но докато се учи не трябва да се ебава с мечтите и бъдещето на деца и цели семейства. Това е лицемерие и заслужава секира.

Следващата стъпка са треньорите – говорили сме с много хора за достъпа до лицензи, но истината е, че и нашите лицензи са същата бутафория като нашите мениджъри. Футболът се развива и ако един треньор не се развива с него, той не може да изгради футболист за нуждите на настоящето и бъдещето. Няма как хора, които са играли футбол преди 40-50 години да учат 25-годишни треньори. Това е все едно човек, сглобявал лади да дойде да ви представя новия модел Тесла. Пълна промяна и контрол върху хората, които са в най-пряк контакт с младите футболисти. Ежегодни, че дори и по-чести проверки на техния капацитет и качества. Строги изисквания, дори подобни на английските, за достъп до деца и юноши. Лица със съмнителна репутация и множество дисциплинарни провинения трябва да бъдат изхвърляни. Ако един човек няма самодисциплина, как ще научи едно дете на такава? Не на последно място – работа с родителите. Това липсва много на нашия млад футболист – твърде често родителите си въобразяват, че разбират и знаят повече от всички. Това е нормално на фона на скапания треньорски и мениджърски потенциал и е дори следствие от него. Ако един клуб не може да убеди родителите на трениращите таланти, че прави най-доброто за тях, родителят подсъзнателно се опитва да компенсира. Устата му се затваря я с пари, я с мачкане на детето му, но крайният резултат си остава същия – лош футболен продукт.

Отново подчертавам, че не ангажирам никого с моите наблюдения и не очаквам всеки да се съгласи. Със сигурност ще опаря нечие самочувствие, особено на хора, които обичат да ги прегръщат и ласкаят, да се чувстват значими и реализирани, на психопати с асоциативно разстройство, изградили си измислен свят, чиито център са те. Истината е, че не ми пука особено. Днес съм тук, утре ме няма. Проблемът обаче ще си остане за поколения напред и е време да се замислим – какво оставяме след нас? С какво ще ни запомнят? Ако утре умрем, бихме ли били доволни от днешния си ден? В основата на човешката психика е нуждата от сигурност и баланс със себеподобните. Тези, които нямат това или ще се вгледат в себе си и ще се променят към по-добро или ще се самозалъгват, че някой им завижда, някой ги мрази, някой иска да ги прецака. В крайна сметка това е и най-честото оправдание на проваления футболен талант!

* използвани са кадри от свободни интернет източници