ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
ЗАЛОЗИ

ПЕТ ПРАВИЛА КАК ДА ПЕЧЕЛИМ ОТ СПОРТНИ ЗАЛОЗИ


Хазартът е една от модерните „болести“ на нашето време, а от 25 години спортните залози изместиха тото 1 и тото 2 у нас. С идването на демокрацията се откриха нови начини за залагане, които не бяха познати преди това, а с навлизането на първия голям частен букмейкър, хората масово се зарибиха. Признавам си, че и аз започнах рано с жълтия вестник в ръка. Бях едва на 10 години когато за първи път спечелих някакви джобни, а с времето и развитието на букмейкъра започнах да си изграждам някакви стратегии. Истински големите печалби, обаче, заваляха, когато се преместих в Англия. Ще разбия света на всички вас, които попълвате фишове с 1 Х и 2 и псувате някой отбор, който ви е прецакал. Проблемът Е във „вашия телевизор“ или по-скоро в българската култура на залагане.



КАК ДА ПЕЧЕЛИМ…ИЛИ ПОНЕ ДА НЕ ГУБИМ БЕЗИДЕЙНО

Англия промени напълно моята лична култура на залагане на спортни събития. Като дете на демокрацията, израснало с жълтия вестник и фишовете с индиго, нямаше как да изградя стратегия различна от общоприетата и наложената от монополиста. Хората знаеха един начин за залагане, а с времето просто се отвориха нови пазари, от които да избират. Много от тези пазари са стари колкото и футбола, но ние получавахме по малко от всичко с минаване на годините. Помня, че бях 9 клас когато се появи залагането на НБА баскетбол у нас и като фен ги бях заредил 6-7 поредни печалби от по 60 лева. Странно защо печалбите бяха лимитирани от броя мачове тогава – играеш 4, печелиш 25 лева, играеш 6 – 60 лева или нещо подобно. Футболът, пък, тръгна от познаване на краен изход и брой голове, та стигна до сбор от голове, четен и нечетен брой и всичко, което се предлага и в големите държави. Коефициентите си останаха смешно ниски и откровено побългарени в стил „аз те лъжа, че ти плащам, ти ме лъжеш, че работиш“. В крайна сметка, от момента, в който се докоснах до големите букмейкъри на Албиона, че дори и започнах да работя за някои от тях, моят поглед над нещата стана толкова ясен, че чак започнах да се ядосвам на това, което съм правил в България и което все още много хора правят. Затова и този първи блог от секция СПОРТНИ ЗАЛОЗИ е посветен на правилата, които си изградих в Англия и благодарение на които смея да се похваля, съм спечелил повече отколкото съм загубил през годините.

ПЪРВО ПРАВИЛО: НЕ ЗАЛАГАМЕ НА НЕЩО, ОТ КОЕТО НЕ РАЗБИРАМЕ!
Направо се побърквам като видя из фейсбук групите за залози някой да пита “Дайте някакви мачове за днес“. На това му викам крайна неграмотност и обикновено желание да си хвърляш парите на вятъра. Залагането с цел печалба може да става само ако човек мисли, анализира, търси информация и е подготвен. Никой уважаващ себе си пънтър (термин за човек, който залага) не пуска мачове всеки ден по простата причина, че не всеки ден има мачове, от които разбира. Ако не можеш да произнесеш името на даден отбор и не знаеш поне двама негови играчи, то залагането ти е най-обикновен хазарт без каквато и да е дългосрочна идея за печалба. Има дни с голям избор на мачове, има и дни с мачове само в Саудитска Арабия и Оман например. Ако залагате на подобни мачове, то е по-вероятно да имате сериозен проблем с хазарта и да го правите механично. Това е еквивалентно на ромското гласуване на избори – „Казаха ми да хвърлям там нещо, ма не знам за какво“. Човек се готви за дните с добри мачове, за които може да намери информация и от които разбира, а не пуска ей така от скука.

ВТОРО ПРАВИЛО: НЯМА ТАКОВА ЖИВОТНО КАТО „ПРАВА КОЛОНКА“
Колонките са завещанието на ранното спортно залагане в България. От времето на тото 1 и след това ранните години на демокрацията всички залагаха на колонки, а букмейкъра дори имаше минимално изискване за брой мачове. И до ден днешен в България масово се праскат едни колонки от по 10-15 мача с идеята да спечелим милиони със стотинки. Мислете логично – ако залагате на краен изход (1Х2), шансът без външните фактори да спечелите е 33.33%. Това е при един мач. Сложете ги 10 един до друг и направо може да намалите този шанс 10 пъти, без значение колко сигурни изглеждат мачовете и колко ниски са им коефициентите. Не е много научно вярно, но е неписано правило. В Англия много малко хора редят колонки или както се наричат „акумулатори“. Точно затова и много букмейкъри стимулират хората да пускат по над 5 мача заедно като дават бонус към потенциалната печалба. Просто са наясно, че е много по-трудно да хванеш 10 мача едновременно отколкото да хванеш един. Залог от 100 лева на един мач с коефициент 3.50 е много по-смислен и тактически правилен от 100 лева залог на 5 мача, които правят коефициент 3.50.

ТРЕТО ПРАВИЛО: КОГАТО ГУБИМ, НЕ БЪРЗАМЕ ДА НАВАКСАМЕ
Основната причина толкова много хора да залагат на спортни събития, а толкова малко да са тези, които живеят от това е неумението им да намерят баланса или мярата, както казват бабите. Веднъж изпиташ ли чувството да печелиш, имаш нужда от него както пушач от цигари, алкохолик от спирт и т.н. Когато губим, чувството логично е неприятно, но след като знаем неговата противоположност, ние бързаме да компенсираме и да си набавим от хубавото. По този начин залагаме импулсивно и губим стратегическото начало, не мислим достатъчно трезво и логично губим още. Както в казината, човек трябва да знае кога да спре, кога да премисли и кога да се върне в играта. Ако загубим 1000 в понеделник следобед, най-голямата глупост е да рискуваме още 1000 вечерта, още 1000 през нощта. Доказано е, че по този начин губим най-много.

ЧЕТВЪРТО ПРАВИЛО: НИКОЙ НЕ Е СПЕЧЕЛИЛ ОТ МАЛКИ КОЕФИЦИЕНТИ
Друга част от наследството на ранното българско залагане е идеята, че коефициент от 1.80 е „голям“, а коефициент над 3.50 се хваща по-трудно. Не че има много такива в българските фишове, но ако се върнем на чистата математика без външно влияние, шансът да хванеш един мач с три възможни изхода е 33.33%. Абстрахирайте се от това да гледате коефициенти и да търсите логика в статистиката, за да се убедите колко сигурен ви е мача. Коефициентите се определят от букмейкърите с идеята да лимитират вашите печалби. Всичко в диапазона от 1.40 до 2.00 е като резултата 2:0 – най-коварно възможно, най-често играно и най-често изпуснато. Английската практика показва, че човек печели от единични залози на големи коефициенти. Ако играете три единични мача с коефициент над 3, трябва да хванете един, за да сте на печалба. Аз съм хващал коефициенти от сорта на 40.00, 81.00 и 151.0 при конните надбягвания. Хващам не повече от десетина такива в годината, но 10 хванати по 40.00 ми позволяват да изпусна стотици и пак да съм на печалба.

ПЕТО ПРАВИЛО: СТАТИСТИКАТА Е ВАЖНА, НО ИНТУИЦИЯТА Е ПО-ВАЖНА
Няма пънтър, който да залага без да следи статистически данни, контузии, исторически резултати и класирания. Това е класическия научен метод за намиране на даден залог. Ако нещо не следва предначертаната статистическа траектория, то се приема за изненада. Знанието е печалба, но анти-логиката е по-голяма печалба и ако свържем това с големите коефициенти ще видите, че търсенето на изненади, които тотално противоречат на статистиката може да е по-продуктивно в дългосрочен план. Тук се намесва интуицията. Ако един отбор е спечелил 10 мача поред, винаги мислете, че рано или късно това ще спре. Ако отбор не е правил равен два месеца, то един със сигурност ще дойде скоро. Дори Реал Мадрид и Барселона губят мачове и истинското изкуство на спортния залог е да усетиш кога ще дойдат тези загуби.

Играйте умно и успех!