ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
КИНО

Секция КИНО - всякакви филми, сериали, жанрове

Секция КИНО няма да бъде посветена само на игрални филми и блокбъстъри, но и на класически сериали, актьори и дори исторически статии за седмото изкуство. Като дете на 80-те и 90-те, бях от първите, които започнаха да сменят книжките с видеокасети, а от най-ранните ми спомени е гледането на "Костенурките нинджа" рано сутрин, записвани от баща ми на касета. През ваканциите във Враца обичах да ходя при моите братовчеди в село Згориград, които имаха видео и да гледам отново и отново "Терминатор 2" и "Шотландски боец". На 10 вече имах собствено видео, записвах си филми от телевизията, презаписвахме касети от видеотеката (класически пирати), а колекцията си пазя и до днес, макар да нямам време да дигитализирам трите кашона с материали. Освен филми, много обичах и комедийните сериали. Едва ли има човек на моята възраст, че и по-стар, който да не е гледал и обичал АЛФ, а по-късно и Ало, Ало. Имам страшно много материали за всякакви сериали, излъчвани в България и ще се радвам да ги споделя. Сигурен съм, че ще ви е интересно да разберете повече за любими актьори, кой жив, кой умрял, а защо не и да си пропомните тези редовни 30 минути смях от детството/младините.

През годините освен с гледането на филми се захванах и с работата на критик. Редовно публикувам ревюта в сайта IMDB, където обичам да дискутирам всички аспекти на даден филм, от режисурата, до сценария с други киномани. В гимназията имах списък с видео касети, които съм наемал от видеотеката и помня, че когато дойде време да ставам студент, бях стигнал до заглавие 300. В Холандия едно от първите неща, които направих, беше да си извадя карта за местните видео магазини и си наемах DVD-та всеки уикенд. Една публична тайна от първата ми година в Гронинген е, че заедно с другите българи "пробихме" системата на местното кино. Тъй като билетите се проверяваха само на входа на киното, а не пред всеки салон, правехме типично българската врътка да си купуваме билет за ранна прожекция към 11 сутринта и след филма да прескачаме от зала в зала, напълнили ранички с чипсове и напитки като за малка екскурзия. С покойния ми вече приятел Иван Мандов, имахме рекорд - влизане за филм в 11:00 сутрнита и излизане от киното в 1 на другата сутрин. Гледахме 5 филма и половина в този ден, но си спомням, че бяхме наказани от последния, който се оказа 3 часова любовна история за Покахонтас с Крисчън Бейл и Колин Фаръл, която едвам издържахме, защото нямаше как да си тръгнем по средата на последния филм за деня без да събудим подозрения. Когато се преместих в Англия, пък, имах удоволствието да посещавам и премиери на червения килим, а някои от киносалоните в Лондон бяха истинско произведение на изкуството - като първа класа на презокеански полет.