ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
КИНО

НИЕ (2019) – ВТОРИ ФИЛМ ОТ НОВИЯ СТИЛ ХОРЪРИ


БЪРЗИ ДАННИ

  • ИЗВЕСТНИ АКТЬОРИ: ЛУПИТА НИОНГ‘О
  • ЖАНР: ХОРЪР, УЖАСИ, МИСТИКА
  • РЕЙТИНГ В IMDB: 7.2/10



ИСТОРИЯТА

Младият режисьор Джордан Пийл взриви Холивуд с „Бягай“ и дори спечели Оскар за най-добър сценарий, а номинацията за най-добър филм беше абсолютно заслужена. Пийл въведе един нов стил във филмите на ужасите, който определено буди интерес дори у тези, които не гледат подобни неща. Тук не става дума за безцелни кървища и убийства, а за дълбоко-замислена мистика и новото предложение е също толкова интригуващо. Отново в главните роли имаме цветнокожи актьори, какъвто е и режисьорът, но за разлика от дебюта, тук няма дори помен от расистка тематика и подобни проблеми.
Историята на „Ние“ е доста объркана и трудна за асимилиране от едно гледане. Малко момиченце се губи в увеселителен парк през 80-те години, след което спира да говори. Бързо се пренасяме след 25 години, за да я видим като майка на две деца, която се връща в курортното градче, където някога се беше загубила. Изглежда каквото и да се е случило в онези 15 минути преди толкова време все още я преследва и тя живее с очевидно напрежение и страх от нещо. Лупита Нионг‘о е в главната роля и бих казал, че прави пореден уникален филм с много различни нива – от страх и параноя, през решителност, та чак до изиграването на цял втори персонаж. Да, филмът бързо навлиза в съществената си фаза като ни разкрива, че в това курортно градче, някъде под земята живеят странни хора, облечени в червено, които са точни копия на тези отгоре. Копия на външен вид, но много различни по характер и умствено развитие. Какво искат, как са се появили и как героинята на Нионг‘о е в центъра на събитията ще разберете с течение на филма. Култовата фраза, която дефинира целия филм и може да чуете в трейлъра (най-отдолу в ревюто), идва от малкия син на героинята, който в стил „Шесто чувство“ изръсва пред родителите си – „Има семейство в двора ни“. Докато това семейство размахва ножици без ясна причина, чуваме и също така страховитото „Това сме НИЕ!“.

Сравнявайки двата филма на Пийл, обаче, виждаме и някои слаби страни на „Ние“ сравнен с „Бягай“. В „Бягай“ имаше много плавно изграждане на историята и сравнително кратка развръзка, а мотивацията на лошите герои беше колкото банална, толкова и логична – искаха да живеят вечно и затова прехвърляха съзнанието си на млади и атлетични негри. „Ние“ е коренно различен в това отношение – едва на 15-та минута вече гледаме гонене, клане с ножици и почти до края се чудим защо изобщо се случва всичко това? Няма да ви развалям кефа като разкрия защо, но ще ви кажа, че финалът е направо шокиращ и шокът е събран в няма и 30 секунди. Ако филмът не беше толкова напечен от толкова рано, може би зрителят щеше да е открил отговорите на основните въпроси много лесно, но интензитета и музиката разсейват вниманието ни. Точно това прави цялото изживяване готино и интересно.
Говорейки за музика, това, което прави разликата между стандартните хоръри и този нов прочит на жанра е точно тя. Още в „Бягай“ чухме едни много странни африкански напеви, които сами по себе си бяха плашещи. Тук Пийл не изневерява и отново е избрал внушителен саундтрак с мистични звуци сякаш от „Психо“, но и също толкова уникални изпълнения на детски хор, от които те побиват тръпки. Вмъкването на някои готини рап парчета ни в клин, ни в ръкав пък избива рибата, но отново сработва перфектно. Гледайки и слушайки нещо подобно през нощта може да притесни дори най-безчувствения киноман, а аз съм от тези, които си гледат хоръри за да заспят по-лесно. В крайна сметка, ако обичате качественото кино без да се вживявате излишно, то ще издържите такъв тип филм на ужасите. Ако, обаче, плачете на любовни истории и мижите на екшъни, изобщо не посягайте към „Ние“…все пак е забранен за лица под 15.



*Използвани са скрийншотове и кадри от филма