ПЕТ ПРОСТИ ПРАВИЛА, С КОИТО ВСЕКИ МЛАД ФУТБОЛИСТ МОЖЕ ДА УСПЕЕ


Не минава и ден без да се питаме защо нямаме успели български футболисти в големи първенства, но българските футболни школи, треньори и младежи продължават да не правят абсолютно нищо, за да променят това. Пускаме някакви лафове за масов спорт, който уж щял да ни реши проблема, но ако ще цялото население под 16 години да заиграе футбол, ако няма никаква идея защо го прави и няма ясни цели и изисквания, които да следва, завършени качествени футболисти няма да излязат. И преди съм подчертавал някои базови проблеми като инфраструктура, треньорска и управленска компетентност, работна етика, но дойде време освен констатации да представя и някакви елементарни стъпки, които всеки млад футболист да предприеме, ако иска да прогресира и да се справи дори в среда, която откровено му пречи.



ВСЕКИ МОЖЕ ДА УСПЕЕ ДОРИ В НАЙ-ЛОШАТА СРЕДА…СТИГА ДА ИСКА!

Можем да се съветваме до безкрай, но преди да прочетете следващите пет точки, се замислете дали наистина искате да станете професионални спортисти. Ако имате дори минимално съмнение, то няма смисъл да си губите времето, а и това на съотборниците си. Може да ви се струва много модерно да сте футболисти сега, но ако сте в играта само заради модата, то след няколко години ще се чудите как да си купите дънки от втора ръка магазини. В един момент спортът трябва да се превърне в професия или просто приключвате с него и се насочвате другаде…ако не е много късно и сте живели в заблуда. Треньори и клубове в България нямат никакъв интерес да „губят деца“ от школите си, особено ако бюджетите им зависят от определена бройка трениращи, така че не изключвайте възможността да ви заблуждават, че имате някакъв шанс за успех в спорта. Правете си равносметка редовно относно това как играете, как тренирате и със сигурност ще се усетите дали сте на точното място!

ПЪРВО ПРАВИЛО: ФУТБОЛИСТЪТ ТРЕНИРА НЕПРЕКЪСНАТО!
“На тати момчето ходи да тренира футбол, ама треньора не го пуска да играе, защото изпуснал там 1-2 тренировки!“ – ако това сте го чували, то сте вече с единия крак извън играта. Няма професия, в която човек да е перфектен просто ей така, без практика и подготовка. Футболът, а и всеки друг спорт изисква пълно раздаване в тренировъчния процес, изисква допълнителна самостоятелна работа и учене. Ако не ви се струва голяма работа, че изпускате тренировки или не минава седмица без да сте с някакво извинение, все едно не сте си написали домашното в училище, значи футболът вече ви подминава. Ако искате да успеете, то трябва да живеете и мислите футбол. Трябва да лягате и ставата с мисълта за мачове, за упражнения, за тактики ако щете. Трябва да сте навреме на терена, да задавате въпроси и да имате изисквания както към треньорите, така и към себе си. След определена възраст (13-14 години) вече трябва да сте нагазили дълбоко и в извънтренировъчните специфики– хранене, спане, добавки, теория. В някои по-напреднали футболно държави има определена граница, до която футболът може да бъде само забавление и след нея изискванията вече нарастват с всяка тренировка. Ако сте се научили да се забавлявате, няма да ви е трудно да приемете че приятното може да стане полезно, а тренировките по-тежки и сериозни. Именно тук доста деца спират, а упоритите продължават в по-горното ниво.

ВТОРО ПРАВИЛО: ФУТБОЛЪТ ИЗИСКВА ЖЕРТВИ!
Като продължение на първото правило идва и това. За да станете професионални футболисти, ще трябва да жертвате страшно много от обикновения живот на детето, младежа, възрастния. Самодисциплината и самокритичността са жизнено важни предпоставки при преминаването от хоби към професия. Ако като малки сте можели да минете с 2 часа тренировка и после телефончета, компютри и шляене, то няма успял футболист, който да го кара така. Запитайте се какво прави Роналдо след тренировка – отива във фитнеса. Какво ли прави Меси вечер в 11 часа – със сигурност не гледа клипчета на телефона си и не играе Фортнайт (тук може да се посмеем, особено като знаем как някои футболисти в Англия били пристрастени към Фортнайт). А какво ли прави Мбапе на връщане от терена – дали си взима дюнерче и количка? Животът днес е пълен с изкушения и точно те провалят страшно много талантливи деца-спортисти. Ако ви се пуши наргиле, пие бира и яде дюнер – футболът може и да не е вашата бъдеща професия. Ако сте готови да пожертвате тези неща сега, то може един ден да имате пари да си отворите собствен ресторант или да купите пивоварна и да кръстите бира на ваше име.

ТРЕТО ПРАВИЛО: ПРИЕМАЙТЕ СЪВЕТИ И КРИТИКА!
Страшно ми е забавно като видя футболистчета на 12 години, които си мислят, че понеже са вкарали десетина гола в нашите смешни първенства, вече са попаднали в графата „успял“. Завършен футболист под 18 години, особено в България, няма. Не си бройте головете и асистенциите, а след всеки мач питайте треньорите и хората около вас къде са видели грешки. Ако не носите на критика и си мислите, че някой възрастен знае по-малко от вас, то какъвто и талант да имате, ще свършите много далеч от професионалния спорт. В никакъв случай не слушайте само родителите си, особено ако те не са били професионални спортисти. Майка ви ще ви обича дори да сте с два леви крака, а баща ви ще обвини дори глобалното затопляне, за да извини грешките ви. Това е български манталитет, който не толерира градивната критика и предпочита да изгражда самозаблуда. Ако квалифициран треньор или специалист не е доволен от вас, каквото и да ви приказват родители и роднини, в 99% от случаите те няма как да са прави! Уважавайте всички, които са във футбола повече от вас и имат визитка, която нито вие, нито родителите ви притежават…и изобщо уважавайте, защото професионален спорт без уважение към всичко и всички просто няма!

ЧЕТВЪРТО ПРАВИЛО: ТЪПИЯТ ЧОВЕК НЯМА КАК ДА СТАНЕ УМЕН ФУТБОЛИСТ!
“Аз ще ставам футболист, за к‘во ми е тая биология“ е много често срещана реплика сред младите „успели“ играчи. Говорихме за жертви в името на играта и със сигурност книгите и училището лесно могат да попаднат в тази графа. Няма лошо да сте отдадени напълно на тренировките, но ако си мислите, че без най-базова обща култура и уважение към институцията, наречена „училище“ ще стигнете далеч, се лъжете! Една от основните причини родните футболисти, а и треньори да отсъстват от големите първенства, е тяхната неграмотност…и то абсолютна. Ако не можете да научите език, не можете да вържете две изречения без грешка или си мислите, че кръстните връзки са ви на кръста, то никой няма да ви вземе на сериозно. Тук идва и другата страна на нещата – ако сте талантлив футболист, който се е отдал на процеса, но учите в много изискващо училище, то сблъсък на интереси неминуемо ще има. Когато опитваме да сме перфектни в 100 неща, обикновено ставаме посредствени във всичките. Разпределяйте времето си, но поставяйте приоритети. Няма футболист, който да е и компютърен специалист, и учител по математика, и художник. Все пак, както един математик може да играе футбол, така и един футболист трябва да може да смята, да чете, пише и да има интереси (играенето на игри не е интерес, btw).

ПЕТО ПРАВИЛО: БЪДЕТЕ СМИРЕНИ ПО ПЪТЯ КЪМ ВЪРХА!
Всяко едно нещо, с което се захващаме трябва да води някъде. Не ходим на училище, за да ни мъчат, а за да може след години да не живеем на улицата и да ядем от кофите. Не тренираме, за да играем аматьорски мини-футбол, а за да влезем в голямата игра. Ако мечтата ви е да сте готини, пичове и да се хвалите, че сте футболисти, то вие сте много малки душици и няма да стигнете никъде. Целете се високо и работете според това как работят тези, на които се стремите да приличате. Вече ви казах за Роналдо и Меси и най-тъпото, което може да направите е да мечтаете за прическата на Роналдо вместо за футболните му качества. Като сте с прическа, имате неговите бутонки, празнувате гол като него или се разкрачвате като пикаещ жираф биейки фал (на Роналдо му отива, но на много други не), вие не сте стигнали нивото му, а сте заприличали на чучело, което не може да бъде себе си. Помислете колко работа има зад тези прически, зад скъпите коли и това да може да си позволиш да се държиш по-арогантно. Положете този труд, за да постигнете мечтата и чак тогава бъдете ексцентрични. Целете се нависоко, но постигайте всяка крачка към върха със смирение – само тогава ще изградите не просто кариера на футболист, а цяло портфолио от постижения. Пътят към върха е много по-важен от самия връх!


* Снимките са само за илюстрация и са собственост на AlPortAl
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ