РОДИНАТА НА ФУТБОЛА НИ НАУЧИ НА ФУТБОЛ. РОДИНАТА НА ФУТБОЛНИЯ РАСИЗЪМ НЕ МОЖЕ ДА НИ УЧИ НА МОРАЛ!


Онзи ден бях на мача България – Англия, завършил с невиждания резил за нашите – 0:6. Не бях там заради огромната ми любов към националния отбор, който с идването на Балъков се превърна в аукцион за евтини футболисти, които разни агенти трябва да продават (лично мнение). Едно време ходех и пеех 90 минути, но сега трябваше да закарам мои колеги от Шотландия, а след това да върна няколко момчета от школата на Септември по домовете им. Мачът няма какво да се коментира футболно, защото всеки видя колко голяма е разликата, но расисткият скандал след това определено си заслужава редовете. Всички пишат по темата, но аз се включвам с нещо съвсем конкретно, което мой приятел-англичанин ми разказа малко след мача. Заради неговата история започнах масово да спамя страниците на BBC и английските сайтове. Че провокацията на лумпените български дегенерати беше абсолютен срам е ясно, но реакцията на албионците е още по-жалка. На терена ни научиха на футбол, но на морал да ни учи родината на расизма е смешно!



ИСТОРИЯТА ПОМНИ, А АНГЛИЙСКИТЕ ТОЛЕРАСТИ ТРЯБВА ДА МЛЪКНАТ

Годината е 1984 и Англия е видяла „най-красивия и съвършен гол в историята си“ (по думите на всички медии). Отбелязал го е Джон Барнс на 10 юни, на Маракана, срещу Бразилия. Срещата е приятелска, но Англия не бие всеки ден Бразилия и местните „толерантни“ фенове са на върха на щастието. Крайният резултат е 2:0, а освен чернокожият Барнс, гол отбелязва и белият Марк Хатели. Подобно на мача в София, английските фенове са пътували много и дори в приятелски мач са подкрепили с песни, бира и дрога своите любимци.

Помнете, годината е 1984, Англия бие Бразилия, най-красивият гол в историята им.

Та, моят приятел ми споделя нещо, което не е особено гръмко отразено в местните медии тогава, да не кажа изобщо. Няма скандали, няма кампании за респект и всеобщо възмущение, няма епитети от типа на „животни“ и т.н. На връщане от Бразилия, някои от феновете на Англия се возят в същия самолет, с който се прибират и националите им. Футболистите са в първа класа, а феновете по-назад, в икономична. По време на полета, явно още под градус (ако от бира се хваща градус), феновете започват да пеят – „1:0 за Англия, бихме Бразилия с 1:0!“. Треньорът на англичаните, Боби Робсън станал и се зачудил защо феновете пеят 1:0 при положение, че мачът е свършил 2:0. Тръгнал да ходи към икономичната класа и да им каже, че са в грешка и са били 2:0. В този момент Браян Робсън, капитанът, му казва, че няма смисъл да ходи, защото феновете не признават гола на Барнс, без значение колко е красив. Причината, сами се досещате е, че Джон Барнс е чернокож и английските фенове – същите, които днес ни учат на морал и водят кръстоносен поход срещу расизма, дори не признават чернокожите играчи за национали.
Ще си кажете, че това е преди 35 години и англичаните са се преборили с този проблем и точно затова ни гледат отвисоко. Разказът на моя приятел, обаче, не свършва с историята за „най-красивия гол“. Той споделя, че само преди месец е бил на мач от по-долните нива на английския футбол – играли са Хартлипул и Довър, а ситуацията от полета Бразилия – Лондон се повторила почти дословно. Довър печелят с 2:0, а единият гол е дело на чернокожия Иних Ефионг. За част от феновете, обаче, резултатът е 1:0, защото дори да вкарва за тях, дори да е роден на 20 минути от техния стадион, Ефионг просто не е от техните.

Няма да коментирам другите расистки скандали в английския футбол от последните години, че и месеци. Всички знаят, че Стърлинг беше обиждан от феновете на Челси, че Джон Тери наричаше Антон Фърдинанд „маймуна“, че феновете на Тотнъм правеха на маймуна Сол Кембъл, а бананите по терените на най-красивите стадиони са повече и от лумпените български фенове, заради които станахме нарицателно за „расизъм“. Истината, обаче, не може да се скрие, колкото и да се опитват медиите. В дигиталния свят всичко излиза на яве и колкото повече дъвчеш, толкова повече скелетите от килера ти изкачат. Затова аз никога няма да приема англичаните – нация, допуснала превръщането на части от централен Лондон в Багдад, нация, която не смее да се вози след 10 вечерта в метрото и има нужда от милиони камери по улиците си, за да „пази реда“, да ме учи на морал!
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ