“ЗДРАВЕЙТЕ, АЗ СЪМ МИШИ – ФУТБОЛИСТЧЕТО!“


Заглавието на тази статия може да ви се вижда смешно, но в него има много дълбок смисъл. С това обръщение ми писа преди 5 години едно момче, което тези дни показва нагледно, че талантът може да вирее само когато има пълната подкрепа на семейството и спокойствието да намери правилния път, амбицията и вътрешната убеденост. Тези дни, Ботев Враца се доближи за първи път от доста години до това да изкара футболист и макар да е доста рано за крайни оценки, то потенциалът е налице!



МИРОСЛАВ МАРИНОВ – МИШКАТА, ОТ ВРАЦА

Мирослав Маринов е роден през 2004 година и на 17 Януари отбеляза дебютния си гол в мъжкия футбол за родния си клуб – Ботев Враца. Случи се в контролна среща, но колко ли са българите на тези години, които изобщо достигат до тренировки с мъжки отбор, камо ли в А група. Мишката, както е известен на всички, е изключително лъчезарен, винаги весел и усмихнат младеж. Познавайки майка му, няма и как да е различно, защото тя също е винаги усмихната. Още от подготвителните групи, с треньор Тодор Гарев, той беше звезда, но не от тези, които си правят селфита след 4-5 гола срещу селските отбори. Винаги е показвал завидни данни за годините си – силен удар, добра техника, добро движение. Имаше и своите кусури – беше много добричък на моменти и нямаше инстинкта на звяр. Както чувам, обаче, през последната година го е придобил и зверски разсича дори най-опитните футболисти от мъжкия отбор на Ботев. Логичното се случва и получава шанса да пробие в мъжкия футбол, благодарение на идеята отпреди няколко години, която аз се мъчех да лансирам, а кметът на Враца – Калин Каменов, разви без притеснение. Още си спомням дните покрай кметските избори – школа без идея, без деца, без екипи. Няколко пъти съм правил по нощите сандвичи за Мишката и останалите от отбора му, защото някои далновидни „футболни“ ръководители не искаха да дадат 50 лева за един от отборите си, но си даваха сами бонуси за победи във В група. Всичко това е минало и един необходим път, който Ботев Враца трябваше да измине. Имаше много лутане и след това, а десетки са децата, които просто си тръгваха, привлечени от много по-добрата организация в други клубове. Всеки е прав за себе си и никой не може да им се сърди, защото статистиката не говори, а крещи – Ботев Враца няма нито един професионален футболист, който да е развил през последните 10 години, от началото до края. Не можем да броим Божидар Краев, защото той беше по-малък от Мишката, когато вече беше ходил в Барселона и Левски. Не можем да броим и Стивън Петков, защото и той не е прекарал толкова години в Ботев, колкото Мишката. Назрял е, обаче, моментът за беритба на нещо посадено през 2015 година и Мирослав Маринов е първата реколта.

Ще се зачудите защо Миши – Футболистчето не е вече по „големите“ школи, защо не е прилапан от сини и червени мастити скаути, защо не е в националния отбор за своя набор? Отговорът е простичък – толкова им е нивото и акъла. Мишката е играл неведнъж срещу топ отборите, още от турнира Ботеви дни 2016, та до елитната група за 15-годиншни. Срещу Левски вкара гол от 35 метра, а беше на 12. В пародията, наречена „проекто-национални отбори“ май го викнаха един път и толкова…и по-добре, защото кой знае дали щеше да намери тази мотивация, ако беше влязъл в месомелачката на връзкари и псевдо-треньори, налагана от БФС. Сега той си е у дома – тренира без напрежение, в среда, която явно му пасва и му отваря много врати. От него самия зависи дали след дебютния гол при мъжете ще продължи да израства (и физически и ментално). Ще работи с треньор, който е известен с качеството си да развива млади играчи и кой знае – може след няколко години да донесе на родния клуб 6-цифрена трансферна сума. За мен, той ще си остане Миши – Футболистчето, който се усмихваше, беше винаги възпитан и никога не беше конфликтен!
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ