ПЕТ ТАЛАНТЛИВИ ЮНОШИ ПОД 16, ЧИЕТО РАЗВИТИЕ ДА СЛЕДИМ


От над 2 години наблюдавам много внимателно развитието на детско-юношеския футбол в България. През 2015 имах възможност и се реших да подпомогна с идеи и финансово школата на Ботев Враца, а по-късно организирах и първия си детски футболен турнир. Изгледал съм над 100 мача в различни възрасти, говорил съм с много треньори с идеята да натрупам опит за своята лична бъдеща реализация в треньорската професия. След като предишния ми спортен блог беше негативен, реших тук да заложа на позитивното и да ви представя 5 талантливи юноши под 16 години, които според мен имат потенциал да достигнат високо ниво в Българския, а защо не и Европейския футбол. Както всичко в този сайт, мнението си е мое и не ангажирам никого с него, а реализацията на тези деца зависи най-вече от самите тях и работата на техните треньори и отбори.



ПОТЕНЦИАЛ, КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ РЕАЛИЗИРАН

Преди да погледнем към петте момчета, които по един или друг начин показват наченки на развитие в правилната посока, искам да внеса някои пояснения. Тази статия не е някаква представителна класация като „Футболист на България“ и не искам някой, когото познавам да се разсърди, че не го считам за огромен талант. Колкото и да следя футболните школи у нас, нямам наблюдение над много отбори, които са извън моя обхват. Чувал съм за много талантливи деца в Пирин, Берое, Черно море и много други отбори, но съм гледал не повече от един техен мач, за да си изградя мнение за футболистите там и какъв би бил таванът им на развитие. Надявам се да мога да отлича още младежи занапред и да имам възможност да им направя един вид реклама, но към момента съм набелязал тези пет, наблюдавал съм някои от тях в период от над 2 години и надявам се ако четат сайта ми, да ги амбицирам да се борят още по-упорито за мечтите си. В крайна сметка, вече веднъж казах, че никой не е станал звезда на 10, но много са си останали звезди само на 10 и всеки един потенциал трябва да бъде реализиран, талантът подплатен с много труд, а работната етика заздравена до нивото на професионалиста.

НОМЕР 5: ИВАН АСПАРУХОВ (ЛУДОГОРЕЦ, НАБОР 2004)
Спомням си Иван Аспарухов когато още играеше в Локомотив Мездра и беше едва 11-годишен. Не се отличаваше с кой знае каква техника, но в много слаб и едва сглобен отбор, дори Роналдо няма да се забелязва. Преминаването му в Ботев Враца му даде възможност да блесне, а точно в този период аз организирах турнира „Ботеви дни“, на който и той взе участие. Ванката се подвизаваше по крилото и бързината му беше доста над средното ниво за този набор. Интересното беше, че за флангови футболист той имаше много нестандартна физика с добре изградено ядро, което му позволяваше да запазва баланс при единоборствата. Много пъти сме си говорили и той винаги оставяше впечатлението на много добро и лъчезарно момче, което може да е само комплимент за родителите си. На моменти съм си мислел дори, че има прекалено добър характер за футболист, но решението да премине в Лудогорец на крехката възраст от 13 години показа, че не се страхува от предизвикателства и е готов да рискува. В седмиците, в които той обмисляше заминаването си към шампионската школа, няколко треньори ме търсиха с молба да го убедя да се присъедини към техните отбори, но едно такова решение се взима лично, а не по нечии съвет и акъл. Според мои приятели в Разград, а и това, което съм гледал на запис, Ванката продължава да се движи по възходяща линия и на границата между детския и юношеския футбол е едно от тези деца, които не би трябвало да имат проблем с плавното преминаване във възрастите.

НОМЕР 4: ГЕОРГИ ПЕНЕЛОВ (ДЮФК НАЦИОНАЛ, НАБОР 2003)
Няма по-каляващо събитие за един млад футболист от това да преживее тежка контузия още на 12 години и точно това се случи на Жоро Пенелов по времето когато аз следях по-отблизо неговия отбор. Характерът и амбицията, с които той се възстанови показаха, че в този младеж се крие един истински борец. Ако си спомняте как писах за работната етика и човешките качества в първата си статия, то мога твърдо да заявя, че Жоро вече ги има изградени и освен за работата на треньора му, това е сериозен успех и за родителите му. Малко родители на спортисти могат да мислят трезво и да пазят децата си здраво стъпили на земята, но при семейство Пенелови това не е проблем. Жоро се подвизава на върха на атаката и разполага с бързина, на която могат да завидят дори момчета с 3-4 години по-големи. Не е от най-високите или физически изпъкващи нападатели, но футболният интелект му позволява да е по-близо до Серхио Агуеро и Алваро Мората отколкото до Лукаку или Бентеке. Да не забравяме, че нишата за „умни“ атакуващи футболисти не само у нас, но и в цяла Европа е много специфична и трудна за запълване, а на „блъскащи“ нападатели сме се нагледали. Накъде ще продължи Пенелов е въпрос на избор, защото когато последно се видяхме, той имаше амбиции не само на терена, но и в училище, а отвъд детския футбол, идва неприятният момент, в който трябва да избереш приоритетите си и да наклониш везните в една посока. В крайна сметка не са много качествените футболисти, които са и компютърни специалисти. За един проекто-национал, обаче, изборът едва ли ще е труден.

НОМЕР 3: ИВАЙЛО ТОДОРОВ (БОТЕВ ВРАЦА, НАБОР 2003)
За първи път видях Ивчо преди 7-8 години, когато още започваше в Ботев и е наистина невероятно, че за толкова време той остана верен на Враца и измина пътя чак до мачове в U19. Много възпитан и понякога дори мълчалив, той в момента е капитан на U15 при треньора Лукан Луканов и се превръща в истински поливалентен футболист, който може да играе на различни позиции. Когато аз бях във Враца, Ивайло беше истинска стена в средата на терена и можеше както да руши играта на съперника, така и да прави голови пасове. Разполагаше със страхотен далечен удар, а физиката му с нисък център на тежестта, му позволяваше да има и баланс и стабилност. През последната година разбрах, че е бил тестван и като централен защитник и там също не е имал проблем, а в мач с 3 години по-големи, който гледах преди време, някак си успяваше да изпъкне с движение и страхотна игра без топка. Последното, което чувам е, че добавя и ръст към физическия си арсенал, а с толкова отдаден и възпитан баща като неговия, шансовете да го хване ранната слава са нулеви. Наскоро говорих с мои приятели, че ако има футболист, който да се превърне в нещо като Франческо Тоти или Пауло Малдини за Ботев Враца, то това е Ивайло Тодоров, когото виждам да пробива в мъжкия отбор до 3-4 години ако някой се окаже достатъчно смел да му гласува доверие. Готов ли е, обаче, Ботев да подготви собствен кадър до такава степен при все, че в клуба се работи нормално от едва 2 години…силно се надявам. Във Враца има треньори с достатъчно ясна визия и ръководство, чиито основен приоритет е да спре текучеството на кадри. Дано само обърканият обществен натиск за празни резултати не провали поредния талант от Северозапада.

НОМЕР 2: ИВАН НЕШКОВ (ЦСКА СОФИЯ, НАБОР 2005)
Признавам си, че не съм гледал кой знае колко много Иван Нешков когато играеше в Ботев Враца, но в ЦСКА вече се говори достатъчно за него. Рядко се получава дете, което пристига в нов отбор да стигне до капитанската лента за няма и година, но Иван Нешков го направи. Получава шансове за изява и при по-големите, а за някой набор 2005, това е една вселена разлика или преждевременен скок от детски към ранен юношески футбол. Централен нападател със завидна бързина, лек като перце и много повратлив, той е единствения по-малък футболист в този списък, когото добавям и то на второ място само заради природния талант и футболен интелект. Видях го преди около два месеца и определено физически е все още много далеч от обичайните нападатели, но с растежа това лесно ще се промени. Техническите качества, обаче, са налице и с годините няма да има нужда треньорите да му мърдат краката, за да го научат на нещо, което той си знае от малък. Докато много от другите в тази статия окачествявам като добри момчета, то Нешков има хъс на злодей, който видях още през 2015 в един демонстративен мач във Враца, когато скачаше в единоборства като бесен и се разправяше със съперници и съдии. Ако имам съмнение за нещо при него, то е дали школата на ЦСКА може да му даде път към големия футбол. Макар да не съм фен на червените, се надявам с Гриша Ганчев начело те да прихванат поне малко от това, което превърна Литекс във водещ износител на футболисти през годините. Общественият натиск за титли и купи, обаче, тук е по-голям от където и да било.

НОМЕР 1: ДАНИЕЛ НАЧЕВ (ЛЕВСКИ, НАБОР 2003)
Няма как да се интересувате от футбол в България и да не сте чули поне веднъж за „Българския Меси“. С този прякор от около 5 години се подвизава Дани Начев, който прави първите си стъпки в школата на Септември преди да премине в Левски. Докато всички други в списъка ми показват потенциал да стигнат далеч във футбола, то Начев вече е реализирал потенциала си и за мен няма никакво място в Българската футболна джунгла. Не съм виждал футболист с такъв контрол върху топката дори в мъжките отбори от А и Б група, а като добавим към това тотална тактическа грамотност, може да разберете що за талант става въпрос. Много пъти съм го гледал и дори да съм подкрепял другия отбор, се е случвало да избухвам в аплодисменти на негови изпълнения. Да му се отнеме топката е невъзможно, да се отрази удара му е истинско мъчение, да се пресече негов пас е все едно охлюв да пресече падаща звезда. На вид много хора го окачествяват като дебел и тромав, но това е една много специфична физика, която работи за него, а не срещу него. Не му е нужна някаква извънземна бързина, за да доминира, но и тази, с която разполага е вероятно в топ 20 на футболистите от неговия набор в София. Работната етика няма да я споменавам пак, тя е без никакви забележки и си личи от желанието му да играе в защита, да покрива пространства, да атакува и да се движи дори при резултат 6:0 за неговия отбор. Съмнението и тук е ясно – ще се сети ли някой по ветровитите директорски етажи на Герена да изкара най-големия си талант към мъжкия футбол преди да е достигнал пълнолетие и да го продаде за милиони след 1-2 сезона? С Божидар Краев се мотаха и изпуснаха момента, а според мен големите клубове са големи и с решения като това да дават път за развитие на някого в името на националния интерес. Дани Начев трябва да се озове в чужбина много скоро, за да стане стълб в националния отбор, който ще ни радва някъде към Евро 2024.
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ