ПЕТ ГОЛЕМИ ОТБОРА БЕЗ ОСОБЕНО БОГАТА ИСТОРИЯ


Много обичам да чета стари футболни книги и да уча как еволюира играта през годините. В много от тези книги се намират класирания, статистики и резултати, които също са ми много интересни. Нещо, което ми прави силно впечатление е как известните отбори във футбола постепенно се променят и в различни времена се появяват различни „големи“. Всички знаем за Барса, Реал, Байерн и Юве, но в края на 80-те например, никой от тези отбори не е на върха на Европейския футбол. Тогава отбори като Аякс и ПСВ доминират големите турнири. Със сигурност знаете и че Манчестър Юнайтед стана най-великия английски клуб едва с идването на Сър Алекс и измести Ливърпул, които си остават велики, но без титла от 30 години. Кои, обаче, са тези клубове, които имат милиони фенове, всички днес ги знаят, но историята им е изненадващо бедна откъм титли? Ето пет, които ми хванаха окото докато четях годишника на Европейския футбол от 1990. Манчестър Сити умишлено ги пропускам, защото макар допреди десетина години да бяха средняк, който ту изпадаше, ту се връщаше, те имат определени успехи още през 30-те години на XX век.



РЕД БУЛ ЗАЛЦБУРГ (АВСТРИЯ)

СРЕД ГОЛЕМИТЕ ОТ 1994 ГОДИНА
Австрийският футбол може да не е много интересен и популярен, но в момента най-голямата му марка е отбора на Залцбург. Този клуб има спечелени 11 титли в историята си, но абсолютно всички те са след 1994 година. Още по-интересно е, че 8 от тях идват едва след като отбора е купен от компанията Ред Бул през 2005 година. Самият град Залцбург е доста голям, но неговият отбор „Аустрия“ за първи път успява да постигне нещо с трите си титли от четири възможни между 1994 и 1998 година. На всичкото отгоре, те достигат и до един Европейски финал, губейки от Интер за Купата на УЕФА през 1994. Дори по това време, обаче, великите отбори в страната си остават Рапид и Аустрия от столицата Виена и успехите на Залцбург се смятат по-скоро за някаква моментна сензация. Кой ли е предполагал, че само десет години след това, този отбор ще е абсолютен доминатор на първенството благодарение на парите от Ред Бул. Вероятно сте чували и за движението срещу тях и футболната им „империя“, която включва още Ред Бул Лайпциг, Ню Йорк Ред Булс и Ред Бул Бразилия. Мотото на движението е „Футболът е за мен и теб, а не за индустрията“.



ЛАЦИО (ИТАЛИЯ)

ЦЯЛОТО ВЕЛИЧИЕ ИДВА ЗА НЯМА И 5 ГОДИНИ
Едва ли има някой, който да не е чувал за „Римските орли“ и ако ви попитат за най-големите Италиански отбори, те със сигурност ще са в списъка. Истината, обаче, е доста различна. Макар като име Лацио да е световно известен клуб, историята му е доста бедна откъм някакви значими успехи. Орлите са печелили всичко на всичко две титли, което е по-малко от отбори като Болоня, Торино, Дженоа, че и Про Верчели. В този дух, Рома също не са особено титулувани с едно Калчо повече от градския съперник. Големият пробив на Лацио идва чак в края на 20-ти век а преди това те не са нещо повече от посредствен средняк, който дори почти изпада от Серия Б след скандал с уредени мачове през 80-те. Между 1995 и 2001 година, обаче, с играчи като Роберто Ди Матео, Кристиян Виери, Павел Недвед, Синиша Михайлович и Алесандро Неста, те се издигат до славата, която носят и до днес. Най-големият успех идва през 1999 със спечелената Купа на носителите на купи, а година по-късно и с титлата в Серия А. Малко след това, обаче, Свен-Горан Ериксон ги напуска и постепенно те се завръщат към обичайното живуркане в средата на таблицата. Стигна се и до нов скандал с уредени мачове, а най-сериозните успехи са в турнира за Купата на Италия, спечелена пет пъти за 20 години. За трета титла, обаче, орлите ще трябва да почакат още доста ако съдим по развитието на Италианския футбол.



НАПОЛИ (ИТАЛИЯ)

ОТ МАРАДОНА ДО ФАЛИТ И НОВ КЛУБ
В момента Наполи се бори за титлата в Италия и според УЕФА е един от десетте най-големи клуба в Европа. По-младите от вас, обаче, сигурно не знаят, че това Наполи не е онова Наполи на Диего Марадона, което се превърна в страшилище в средата на 80-те години. Всъщност Наполи се разпадна през 2004 година, преучреди се и тръгна от ниските нива на Италианския футбол за да стигне до ерата на Хамшик и Игуаин. Неапол е огромен град, който предразполага към развитието на голям клуб, но със или без Марадона, титлите остават само две като и двете са точно по времето на Дон Диего. Въпреки това, отборът е доста постоянен в участията си в Серия А и дори има период от 33 години без да изпадне - между 1965 и 1998. Освен двете титли, налице са и пет спечелени купи както и една Купа на УЕФА отново благодарение на „Божията ръка“. Някои казват, че като фенска маса, неаполитанците са по-обичани дори от Ювентус, но докато "Старата госпожа" трупа титли и купи, светло сините продължават чакането. С резултатната си и атрактивна игра през годините, обаче, компенсират за празната витрина на стадион Сан Паоло.



ЧЕЛСИ (АНГЛИЯ)

ПРЕДИ И СЛЕД РОМАН АБРАМОВИЧ
Когато става дума за Английски футбол, всеки човек между 10 и 30 години би посочил Челси за един от най-великите отбори от острова. Сините от Лондон, обаче, са много далеч от другите „велики“ и историята им реално започна да се пише чак с идването на Роман Абрамович преди има-няма 15 години. В Англия и до днес тече дебат относно това кой отбор е номер едно в столицата и макар в ерата на Премиършип по успехи това да е Челси, исторически Арсенал е много по-напред. Като брой титли, отборът от Стамфорд Бридж се нарежда на шесто място с шест отличия, но пет от тях идват след 2004 година. От всичките 29 трофея в историята на клуба, 16 са спечелени за последните 14 години. Сравнявайки тези данни дори с Ман Юнайтед и техните титли след 1990-та, стигаме до извода, че Челси всъщност е голям отбор от съвсем скоро. Традиционен отбор те са били почти винаги, но ако погледнем класиранията им в ранните години можем да кажем, че те винаги са били нещо подобно на това, което са сега Евертън – солидни, но рядко с някакви амбиции. Може да се каже също, че истинският им възход започна малко преди Абрамович, а както и той е споделял, това е била и причината да се захване с наливането на милиони. В края на 90-те с футболисти като Дзола, Виали и Ди Матео, Челси за първи път правят някакво впечатление на Европейската сцена и печелят фенове и извън рамките на Британия.



ПСЖ (ФРАНЦИЯ)

МНОГО ПАРИ СЕГА, НО КЛУБ НА НЯМА И 50 ГОДИНИ
Неймар, Кавани, Мбапе и арабските милиони диктуват модата във футбола днес, а това, че го правят в Париж е още по-интересно. Френският клубен футбол никога не е бил сред най-добрите в Европа, а първенството им не буди кой знае какъв интерес. Бас ловя, че много хора дори ще се затруднят да кажат кой е най-големия френски отбор исторически и ще се заблудят, че това е модерния ПСЖ. Парижани имат едва шест титли на Франция като четири от тях дойдоха в последните 5 години. Всъщност, до миналата година отборът на Реймс беше по-велик откъм титли, но това е тема за друга статия. Истината е, че ПСЖ буквално си купува история в момента, възползвайки се от ерата на „модерния“ футбол, в който парите са всичко. Аз лично имах шалче на ПСЖ още в 5-ти клас, но тогава те бяха едно симпатично отборче, което тепърва ставаше модерно със серия от силни резултати в началото на 90-те, а от нищото беше спечелило и Купата на носителите на купи. Създадени през 1970 година, те първоначално са били „вторият“ отбор на Париж след Расинг, който постепенно започва да запада и сега се подвизава в пета дивизия. След 1990-та година идва вече споменатия им първи удар като записват една титла, три втори и две трети места, но този период е последван от доминацията на Лион, а по едно време ПСЖ дори щяха да изпаднат, спасявайки се само с три точки разлика пред Ланс. После дойде Ибрахимович, парите започнаха да се множат и сега не е ясно колко поредни титли може да напълнят витрината на Парк де Пренс. Модерен футбол, какво да го правиш – като нямаш история, си я пишеш сам.
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ