ЧАВДАР СЛАВКОВ: НАЙ-ВАЖНО Е ОТ ДЕЦАТА ДА НАПРАВИМ ДОБРИ ХОРА


Не мога да пиша за спорт без да дам трибуна и представя някои хора, които по един или друг начин са ме спечелили и вдъхновили. Предполагам повечето от тях ще са директно свързани със спорта или ще са от „спортните среди“, но предвид мнението ми, че спортът трябва да се управлява от хора с мениджърски профил, а не спортен, не изключвам да ви представя и някой по-различен човек. Все пак, за начало ще се съсредоточа върху млади български треньори, чиято философия на работа и отношение към играта намирам за невероятни. Треньорът е като втори учител за децата и това какъв е той влияе директно на навиците и работната им етика, на която аз лично толкова много държа. Макар често да работи с тях само по няколко часа на ден, той е по-важен ментор от класния в училище и се доближава по авторитет до родителя.



ЧАВДАР СЛАВКОВ ГОСТУВА НА ALPORTAL.NET

Днес ми гостува Чавдар Славков, който е треньор в софийската школа Национал. Там той води набор 2004. Запознахме се когато организирах турнира „Ботеви дни“ във Враца и поканих неговия отбор да участва. Те играха финал, но от всички отбори, които се включиха, единствено Национал се доближиха до идеята за добавяне на културна стойност към събитието. Разходиха се до пещерата Леденика, видяха зарята на 1 юни и в нито един момент не предявиха някакви претенции, с които се отличиха така наречените столични „грандове“. С бате Чачи, както го наричат неговите футболисти, говорихме доста когато ги настаних в хотела, а философията на клуба намерих за доста нестандартна и по-скоро в европейски стил, отколкото български. За жалост това си има и минуси, защото повечето конкуренти на Национал не гледат с добро око на школата, но те си действат по своя план и гледат да се абстрахират от страничния шум. Другото, което ми хареса, беше цялостното поведение на родителите, които бяха дошли да подкрепят децата си във Враца, а впоследствие разбрах, че това поведение и позитивизъм е заседнало в корените на почти всички отбори на Национал. Треньорите като бате Чачи, пък, са винаги уважавани и комуникацията по оста родител-треньор е изпълнена с взаимно доверие.

Как започна пътят ти във футбола? Къде си тренирал, играл и кога осъзна, че треньорската професия е за теб?
Започнах да тренирам футбол като бях в 4 клас. Първо в училищния отбор, а след това в Арда Кърджали. В 9-ти клас се преместих да уча в Стара Загора и заиграх в Берое. Като треньор започнах на 21 години във ФК Национал. След първия месец видях, че се справям и тази работа ми харесва.

Вече доста време се занимаваш с набор 2004 в Национал, а когато се запознахме ми разказа доста за философията на клуба. Би ли споделил и за моите читатели - как функционира Национал и с какво клубът е различен от големите по име школи като Левски и ЦСКА?
С Национал 2004 работя вече 7-8 години. В клуба сме се събрали млади и амбициозни хора, които работят с голям ентусиазъм и желание. Нашият президент, Благомир Муртин, през всичките тези години се старае много и с всяка изминала година подобрява условията в клуба, за да може да сме сред водещите школи в страната и на Балканите. Може би разликата между нас и другите школи е в това, че сме изградили много добър колектив и всички сме едно голямо и задружно семейство, в което всички си помагат.

Кое за теб е най-важното когато става дума за изграждането на млади футболисти - резултатите, дисциплината, човешкото развитие на децата?
На първо място най-важното нещо е да направим от тези деца добри хора, за да може да имат бъдеще като личности дори извън футбола. След това идват дисциплината и футболните компоненти. На трето място, ако постигнем първите две цели, резултатите рано или малко по-късно започват да се проявяват.

Как гледаш на връзката родители-треньори, която е толкова дискутирана у нас. Много клубове въвеждат дори етични кодекси за поведението на родителите - какво е позволено и какво не, за да не се объркват децата?
Аз съм на мнение, че родителите трябва да са настрани от тренировъчния процес. Надявам се в близко бъдеще повече родители да осъзнаят, че спазвайки дистанция по време на тренировки ще повлияят на децата положително и те ще са по-концентрирани. А относно кодексите, те са хубаво нещо, ако наистина се спазват. Когато родители, деца и клуб имат добро отношение едни към други, това оставя цялостно добро впечатление.

А има ли универсална рецепта за изграждането на един футболист от най-ранна детска възраст, която треньори, ръководители и родители да следват? Защо българските деца са конкурентноспособни на тези в най-големите страни до един момент, а след това връзката се къса и изоставаме без шанс да наваксаме?
Точна рецепта за изграждане на млади футболисти няма никъде по света. Колкото до нашите талантливи деца и къде се къса връзката, тук може би роля изиграват до някаква степен и резултатите, които се търсят от най-ранна детска възраст. На децата още от 7-8 годишни им се втълпява, че трябва да печелят мачове и поради тази причина те са подложени на излишен голям стрес. Друго нещо, за което смятам трябва да се работи целенасочено във всички школи, е процесите да са съобразени с възрастовите нужди на децата. Темата е много обширна и може да се говори много, но в последното десетилетие има и много положителни неща. С многото нови клубове интересът към футбола е нараснал, броят на трениращите деца се е увеличил двойно, има много млади треньори, които работят с голямо желание. Надявам се в близко бъдеще това да даде резултат.

Сигурно си чул за предстоящите промени в структурите на елитните групи, които БФС ще наложи догодина. Набор 2004 е първият засегнат, а тези, които ще участват в елитната група ще се избират на база мъжки отбори. Това ощетява Национал, който е сред най-добрите в България в тази възраст, но догодина може да няма възможност да участва в елитното първенство. Имаш ли притеснение, че това ще демотивира децата, които са стигнали до едно ниво и накрая се оказва, че техните усилия не се взимат под внимание от ръководните кадри?
Нашият клуб ще направи всичко възможно да участваме в елитната група. Аз съм убеден, че догодина ще бъдем там където ни е мястото. За мен подборът за елитната група трябва да става по класиране в съответните региони, както е при класиранията на отборите за републиканско първенство. Според мен може и да има промени относно подбора за U15 догодина.

Ти си млад специалист, който работи с деца, но много треньори тръгват от ДЮШ с идеята един ден да се издигнат до мъжкия футбол. Имаш ли амбиции да тренираш мъжки отбори или всичката ти енергия е насочена само към по-трудната задача с изграждането на футболисти?
На този етап съм отдаден на това да доразвираме нашия клуб и да ставаме още по-добри във всяко едно естество. За мъжки футбол все още ми е рано, но може би някой ден. Сега искам лично за себе си да продължавам да уча. Да мина с моите отбори целия път докато станат готови за мъжки футбол. Силно се надявам някое от момчетата ми да направи професионална кариера и това ще е най-ценния личен успех.

Ти си от Кърджали, следиш ли какво се случва с родната Арда и може ли този нов проект да се превърне в нещо като втори Лудогорец? Има ли бъдеще за футбола в провинцията?
Следя нещата от далече. Кърджали е областен град, койго заслужава да има отбор в професионалния футбол. Доколкото съм запознат целите на отбора са големи и с малки стъпки нещата ще се получат. Пожелавам успех на отбора и ще ми е приятно да ги гледам в елита на България.


* Интервюто е проведено на 18 януари, 2018 година. Използвани са снимки от личния архив на ALPORTAL и от официалния сайт на ДЮФК Национал.
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ