ИВАН СПАСОВ – ОТ НОВИЯ МАРТИН ПЕТРОВ ДО НОВИЯ СТИВ ДЖОБС


Мине, не мине време, чуваме за големи таланти във футбола, които по една или друга причина не успяват да реализират страхотния си потенциал. Тук не говорим за Валери Божинов, а за деца, които откровено изпъкват в малките възрасти, които са интересни и на най-големите отбори, но постепенно имената им изчезват от футболната карта. Във Враца през годините сме имали много момчета, които биват натоварени с големите очаквания и които са „новия Мартин Петров“, но когато трябва за тях да се положат нужните грижи и да реализират потенциала си, ръководства и общественост забравят за дългосрочното бъдеще на клуба си. За жалост това не са едно и две деца, а вечният въпрос, който можем да си задаваме за тях е „Какво щеше да стане, ако…“



ИВАН СПАСОВ ГОСТУВА НА ALPORTAL.NET

Днес ми гостува Иван Спасов, който е един изключително ерудиран и много амбициозен млад мъж с бляскаво бъдеще. За жалост това бъдеще е далеч от футболната игра. Връщам се 6 години назад, когато за първи път се запознах с Иван. По това време Ботев Враца все още се радваше на периода си в А група, а школата привличаше много деца. Дали се е работело правилно с тях не мога да коментирам, но Иван Спасов беше истинско рекламно лице на детските отбори. Едва 13-годишен, той вече разполагаше с отлична физика, имаше скорост, техника, доминираше първенствата, а на летния турнир във Враца беше в основата на достигането до финал на Ботев след победи над отбори като Левски и Славия. Постепенно той се развиваше и едва на 16 вече дебютираше за U19 с асистенция, а стигна близо и до мъжкия отбор. Човек би си помислил, че при този страховит профил, едно момче би могло да постигне всичко на терена, но за няма и година Иван просто изчезна. Причината е серия от контузии, лош късмет, а може би и липса на внимание и грижа. Историята на Иван Спасов, обаче, далеч не е изпълнена само с лош късмет и той успява да докаже, че когато човек е мотивиран и сериозен, може да бутне и най-тежките камъни на съдбата. Днес го откриваме като млад математик/информатик, който изкара отлична оценка и на приемните изпити в Софийския университет и скоро може да бъде не „новия Мартин Петров“, а „новия Стив Джобс“. Как се стигна до там, питам самия него.

Къде си учил във Враца - спортното училище не е особено обичайна начална крачка към Софийския университет, трябва да е било в друга гимназия?
Аз съм възпитаник на Природо-математическата гимназия. Приеха ме да уча в това престижно учебно заведение в 5-ти клас. За тези 8 години прекарани там научих, че най-важното нещо в изграждането на една личност е средата, в която израства, нещо, което за съжаление спортното училище не може да ти предложи.

Ти изпъкваше на терена и с физика и беше пример още от 13-годишен. Как съчетаваше изискванията в математическа гимназия с футбола?
Наистина беше доста трудно, но успявах да оползотворя времето си пълноценно. При всяко занимание, било то свързано с футбола или с учението, се изискваше максимална концентрация, защото реално не разполагах с никакво свободно време. Тренирах много, включително самостоятелно, но никога не оставях и учебниците. Беше жертва, която ми позволи да имам повече от една опция напред в живота.

Каква е в момента ситуацията с теб и футбола? Преди година мислеше да опиташ завръщане, но със сигурност футбол и IT трудно биха вървели ръка за ръка?
Да, опитах, но осъзнах, че е невъзможно да ги съчетаеш, когато става дума за професионална реализация. В момента не се занимавам с футбол и нямам планове свързани с него след множеството контузии, които ме сполетяха. Точно затова и се радвам, че като малък имах и други интереси извън терена.

Разкажи повече за контузиите, които реално са причината за края на кариерата ти толкова рано? Научиха ли те на нещо в по-глобален план?
Имах 4 контузии за период от 2 години, първата, от които беше скъсване на мускулни влакна в дебюта ми на 16-годишна възраст. Последваха две от същия тип в рамките на година, които успях да преодолея с помощта на специалисти от София и всеотдайния в работата си масажист Николай Николов – Колето, на който съм изключително благодарен за положените усилия. Последната травма беше фатална, както физически така и психически – скъсване на коленна кръстна връзка, една от най-тежките травми във футбола, ако не и най-тежката. На теория ме извади за цели 9 месеца извън игра, но на практика го направи завинаги. Контузиите ме научиха на търпение, качество, което е изключително важно, ако искаш да постигнеш успех в каквато и да е сфера.

Имаше ли нужната подкрепа при тези контузии и обвиняваш ли някого за тях?
В подобни моменти подкрепата е безценна и точно такава получих от моите родители, които бяха зад мен през цялото време. В началото, при първите 3 контузии получих голямо съдействие с възстановяването от човека, който ми даде път във футбола и ми гласуваше пълно доверие - Илия Вълов, но след последната, най-тежка травма, и някои промени в клуба се почувствах изоставен. Клубът, за който се борех непримиримо спря да се бори за мен. Докато лежах два месеца в шини, непрестанно обгрижван от моите родители, никой дори не се обади да попита как съм. Разбира се, останах дълбоко разочарован и това е и една от причините да загубя желание да се завърна. После разбрах, че контузиите дойдоха в следствие на неправилна работа с млад футболист. Докато бях по-малък не осъзнавах, че да тренираш наравно с мъжкия отбор без специална програма е пагубно за физиката, дори тя да изглеждаше внушителна, но сега смятам, че това е основната причина за всички травми. Един развиващ се организъм явно нямаше как да издържи на същото натоварване, което издържаха футболисти с 5-6 години в професионалния футбол.

Какво би казал на стотиците деца, които тренират футбол с мечтата да са следващия Роналдо, но реално не знаят дали получават адекватна подготовка дори да стигнат до Б група?
Освен труда, който трябва да положат самостоятелно, ще им кажа да вярват в успеха си. Трябва да мислят позитивно, защото ние привличаме и се превръщаме в онова, за което мислим. Да се концентрират върху осъществяването на мечтите, а не върху възможността от провал, защото единственото препятствие, което стои на пътя им, са техните убеждения, че не могат да постигнат желаното. Дори, когато са претърпели неуспех, нека си кажат, какво хубаво има в това лошо, да си вземат поука, да извлекат максималното от ситуацията и да продължават да чувстват успеха си и да вярват в него. Естествено бих им препоръчал и винаги да четат и да учат за футбола, да питат треньорите си за всяко едно съмнение, което имат. Аз бях твърде заслепен от бързото изкачване чак до мъжкия футбол, а се оказа, че не съм бил подготвен достатъчно за него. Ако ви повикат да играете и да се готвите с по-големи момчета или дори с мъже, винаги мислете дали може да издържите и търсете съвет и от предишните си треньори, които са „ви отгледали“ на терена и винаги биха ви казали истината.

Искаш ли да благодариш на някой, който е повлиял развитието ти като личност, футболист и занапред като ИТ специалист?
Да, искам да благодаря най-вече на моите родители, за тяхната несъизмерима подкрепа, на сем. Нинови, които помогнаха изключително много по време на възстановяването ми в София, на екипа на Ботев Враца, с когото работих преди контузиите, които ме научиха на дисциплина. На Софтуер Враца за възможността, която ми предоставиха да се развивам в IT сектора и разбира се на всички учители в ПМГ, които имат огромен принос за развитието ми като личност.
ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ