МЛАДИ ФУТБОЛИСТИ, СПРЕТЕ ДА СЕ „ЗАМОГЛАВАЙВАТЕ“!


Наскоро мина класацията „Футболист на годината“, в която първите трима се оказаха част от Първа лига. Разните спортни парцали изкараха това успех за родното първенство, но на мен ми се струва, че е показателно за тоталния провал на българския футбол. Поглед върху профилите на двама от призьорите, пък, биха накарали всеки трезво-мислещ човек да се плесне по челото. Егати футболистите, егати качеството, егати бъдещето. Направо да се замоглаваеш от простотия!



ЗАЩО РОДНИТЕ ФУТБОЛИСТИ НЕ ВИРЕЯТ НА ЗАПАД?

Вече сте се досетили, че получих вдъхновение за тази статия от чутовната неграмотност на най-добрия български футболист Кирил Десподов. Да не можеш да повториш дума от 4-5 срички секунди след като си я чул не е смешно, това си е направо резил. Още по-интересното е, че същият този топ-футболист не спира да приказва за трансфери в чужбина. Чисто футболно, той има качества и ги показва на терена, но аз се питам, какво ще дири в чужбина, след като не може да говори дори родния си език? Чужбина за българските футболисти от доста време е Русия, в някои случаи Турция, а при най-добро стечение на обстоятелствата втора дивизия на Италия (от където също ги освобождават напоследък). Десподов може да почерпи опит от своя подгласник Тодор Неделев, който имаше невероятната възможност да излезе млад в едно от топ първенствата на Европа…и да се върне от там с 2 изиграни мача. Отдавна се говори, че Неделев не успя в Германия, защото не е могъл да научи немски, а май нямал и особено желание да го прави. Такива изпълнения по онези географски ширини не се толерират колкото и да си талантлив, защото треньорите следят не само за качества на терена, но и за работна етика, поведение, интереси. Колко немски говори Неделев не е моя работа, но ме притеснява това, че масово българските футболисти са негови и на Десподов копия – замоглаваяни от ранна детска възраст, функционално неграмотни, без капка идея какво се иска, за да станеш наистина успешен в професията си. Дори не е нужно да си скаут, за да забележиш, че България е пълна с млади футболисти, които обвиняват за неуспехите си абсолютно всеки и всичко, но не и себе си. Футболът за тях започва от прическата и свършва с досадната тренировка, като някъде между двете има фенки, наргилета, уиски, татуси и някой дъртак-треньор, който не ги пуска, защото им завижда. Това го пиша от личен опит, защото съм го чувал не един път в поне 5 отбора, с които съм имал взаимоотношения през годините. Замислете се, тогава, какъв талант трябва да имаш, за да компенсираш глупостта си и да стигнеш до първенство в Западна Европа? Далеч съм от идеята, че всички родни таланти трябва да са като Ибрахимович и да говорят 8 езика, но ако до 19-20 години не си развил акъла си на ниво запад, то таванът ти завинаги ще е Сибир или Диарбекир.

Влакът за Десподов може още да не е отпътувал, разбира се, и едно бързо излизане в чужбина да е точно това, което да го промени към по-добро, но това ще е по-скоро изключение от правилото. Това, което се иска, за да успееш в която и да е професия в държави като Англия, Холандия, Германия и Франция е, преди всичко, професионализъм. Професионализмът не се учи на тренировка, а се изгражда в семейната и социална среда, в която растеш. Точно това е и причината аз да нямам почти никакви надежди за скорошни трансфери на родни футболисти в голямо първенство. Чета, че имаме напредък и много деца тренират, клубовете ходят по турнири в чужбина, а разни агенции организират семинари у нас, но това по никакъв начин не променя поначало изгнилата основа. Колкото и да ти е талантливо детето, ако се държи като малко лайно, ако спори със съдии, ако се дърпа със съотборници, ако налита на съперници и качва снимки в инстаграм по нощите преди мач, то кариерата му е приключила преди да е започнала…с една дума, замоглаваяло се е, а родителите му още повече. За клуба му няма да говоря – той ще толерира това, защото съществува благодарение на това дете, а не заради него.



КОЙ НАИСТИНА УСПЯВА?

В момента в големите европейски първенства няма български футболисти, но в школите на доста големи отбори има български деца и това е единствената стъпка към някакво възраждане на родната ни марка. Tова, че на 21-22 години още смятаме футболистите си за „юноши“ е голям проблем и изоставането им е толкова осезаемо, че каквито и качества да имат, няма кой да ги чака и развива на запад. Наивно е да смятаме, че щом сме били Лион или Ница на турнир при 14 годишните, след 3 години ще извадим българския Мбапе. На никой, в нормалния свят, не му пука дали на 14 е спечелил медали и турнири, пука му какво ще прави на 18 и всичко води към тази цел. За жалост в България сме на обратния полюс – вземем някое турнирче при децата и вече сме „успели“ като клуб. Кой, обаче, успява накрая? Успява този, който живее само и единствено с мечтата за футбол и е достатъчно умен да види разликата между най-добрия български футболист Десподов и най-добрите футболисти на неговата възраст в света. Само помислете кои са Лирой Сане, Донарума, Габи Жезус, Юри Тилеманс, Матео Ковачич, Тома Лемар, Юлиян Бранд и ми кажете не се ли замоглавайваме наистина? Мечтите се преследват с цената на лишения, особено в професионалния спорт, а лишенията включват пълно въздържане от изкушенията на модерния живот. Ако великата цел е да играеш за Левски, ЦСКА и Лудогорец, то не учи езици – няма и да ти трябват. Колко българи, обаче, има в Левски, ЦСКА и Лудогорец? Къде играят масово юношите на столичните отбори след излизане от възраст? Ако са късметлии в Ботев Враца, ако са се изпуснали съвсем, в Марек и Вихрен Сандански. Представете си къде можеше да са, ако бяха закърмени с идеята за професионализъм, а не с тази, че някой им завижда, спъва развитието им или ги мрази? Хайде, дори малко досег да имате с родните футболни школи, ще се сетите за какво говоря. Kратка разходка из фейсбук ще ви убеди съвсем – професионалният футбол в България умира още на 14, a от там ходи продавай таланти в чужбина.

*Статията не цели да обижда някого, а да привлече вниманието ви към това какво е професионализъм във футбола и какво се иска, за да успееш в големите първенства. Желая успех на Десподов, Неделев и всеки един качествен футболист в опитите му да изгради по-добра кариера!
**Снимките са с цел илюстрация на футболна игра и футболистите на тях не бива да бъдат асоциирани с негативните сравнения в статията!

ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
СПОРТ