ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
ТУРИЗЪМ
ГАСТРОНОМИЯ

ПЕЩЕРАТА ПРОХОДНА ИЛИ "БОЖИИТЕ ОЧИ"


Със сигурност ще пиша много за знайни и незнайни места в Европа, които съм посещавал, но първата ми статия в секция ТУРИЗЪМ трябваше да бъде свързана с България. Признавам си, че изоставам сериозно когато говорим за обиколки из родината, но напоследък се опитвам да наваксам. Пещерата Проходна е емблематична за мен, защото от малък много обичам филма "Време Разделно", където пред Божиите очи се моли поп Алигорко. Странно е, обаче, как въпреки нейната близост и до София и до Враца, не бях ходил до нея чак до миналото лято. Една от причините вероятно е липсата на инфраструктура и слабото популяризиране на този магичен природен обект. При всички положения си заслужава да се отдели един ден за разходка до там, най-малкото за да се отделим от натовареното градско ежедневие.



ПЕЩЕРАТА ОТ "ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО" - ХИТ В БОЛИВУД

Посетих пещерата в един доста топъл летен ден, което признавам беше сериозна грешка, тъй като накрая жегата беше оказала влияние и не можах по обратния път да спра и до Съева дупка, която е само на 20 минути от Проходна. Ако трябва да препоръчам време за разходка до този регион, най-добре е късна пролет или ранна есен, тъй като голите скали отразяваха юлското слънце по убийствен начин, а пълната обиколка от единия край до другия може да трае над 2 часа. При пристигането си на малкия вход на пещерата бях изумен от две неща. Първото беше невероятната кална поляна, през която се налагаше да премина, за да вляза, а второто наличието на десетки фургони и захвърлени автомати и пушки по земята. Имаше и разпръснати маси с остатъци от доста сериозен обяд (да, хем отидох лятото, хем в ранния следобед). В самата пещера пък се въртяха мургави граждани във военни униформи, алпинисти висяка от едното око, а огромните бъчви с експлозиви направиха разходката ми още по-сюрреалистична. Оказа се, че всичко това е част от снимачния ден на Индийска мега-продукция, а самата пещера често била използвана от азиатски режисьори и продуценти. Отдъхнах си, че поне не бяха затворили цялата пещера, но определено имаше допълнителен чар в цялата ситуация, а и кога друг път ще видя хем пещера хем индийци и то до Карлуково.

Самите Божии очи са наистина величествени, а явно някъде се задържаше и вода, та гледайки нагоре очите сякаш плачеха. От входа на пещерата до очите пътечката е стръмна, но напълно по силите дори на макли деца. Дамите бих посъветвал да са с удобни обувки и спортно облекло, тъй като има няколко леки спускания по камъните. Отнема не повече от 7-8 минути да стигнете до очите и още около 15 до другия край на пещерата (големия вход). Смея да отбележа, обаче, че отнема много повече просто да се взираш нагоре, а ако денят е слънчев и да седиш под двата лъча светлина и да попиваш от енергията на природата. За любителите-фотографи също се откриват много възможности като можете да се снимате на нещо като скала точно под очите и така реално да стоите "пред тях". Самите форми на камъните и следите от вода по стените трудно могат да се заснемат в целия им блясък.
Националният пещерен дом “Петър Трантеев” се намира от страната на големия вход на пещерата, но ако мислите да посетите и него за печат в книжката със 100-те национални туристически обекта, ви препоръчвам да отидете директно с кола, защото изкачването по стръмните пътечки от пещерата до дома е сравнително трудно и отнема много време. Внимавайте за отбивка на пътя малко преди Карлуково, която не е особено добре означена. Гледката от площадката до дома към река Искър и скалите е невероятна, но районът не е особено добре обезопасен и в никакъв случай не водете деца до ръба. Близо до дома е и средновековната скална църква Св. Марина, но и до нея пътечката е сравнително трудна.



КАК ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ?

Не напразно съм лепнал тази голяма карта в края на статията, защото пещерата е наистина близо до София, лесно достъпна, но както ми споделиха местни хора - много подценена. Ако трябва да я сравня с Леденика, до Проходна се стига много по-лесно заради хубавия път през Ябланица и Луковит. От Плевен и Ловеч също се стига за не повече от час. Не се плаща вход, защото всичко реално е една отворена природна забележителност. Печат и марка може да си вземете в пещерния дом, където се продават и някои сувенири от региона - картички, магнити и ръчно-изработени джунджурийки.

БЪРЗИ ФАКТИ

  • МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ: 10 минути с кола от гр. Луковит, 1 ч. 20 мин. от София (през Ябланица)
  • КОГА ДА ПОСЕТИМ: Април или Септември
  • ВРЕМЕ ЗА РАЗХОДКА: 2-3 часа с пещерния дом
  • ДОСТЪПНОСТ: Сравнително лесна, но с няколко стръмни прехода