ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
ТУРИЗЪМ
ГАСТРОНОМИЯ

ЗООПАРКЪТ В ЛОВЕЧ НИ ВРЪЩА 30 ГОДИНИ НАЗАД


Като дете бях ходил в Ловеч с баща си и един много ярък спомен, запечатан в съзнанието ми е жирафът в местния зоопарк. Действието се развива в първите години на демокрацията, а друго от посещението не си спомням. Миналото лято реших да отида отново до града на Покрития мост и макар да знаех, че жираф там отдавна няма, зоологическата градина отново беше на челно място в списъка с места за разглеждане. Голямата жега отряза мераците ми за още разходки из региона, но има ли зоопарк и животинки, студ и пек не могат да ме спрат.

ЗООПАРК ЛОВЕЧ в повече снимки може да намерите в секция ФОТОГРАФИЯ.



НЕ ЗООПАРК, А ПРИМИТВЕН САФАРИ ПАРК

Жирафи в България не е имало от много години, а в историята са се намирали само в София и в Ловеч. Клетката за едно толкова високо животно е много специфична и ако посетите Ловешкия зоопарк ще я видите обрасла в буйна растителност. Това е в тон с цялата ситуация там и посетителите се чувстват по-скоро в нещо като Джурасик парк след бурята. Като начало стигането до входа към животните изисква 10 минутно лутане из парк „Стратеш“, който изглежда като изоставена реликва. Има 1-2 табели и праисторически рисунки със стрелки, които ми спестиха още десетина минути въртене. На входа при животните освен билетче може да си купите и напитка, което беше спасение предвид страхотната жега. Ако представата ви за зоопарк е свързана с този в София, то Ловеч няма абсолютно нищо общо, но комунистическият чар е сходен. Сравнение с този в Барселона и Лондон пък е все едно да сравняваме…футболните отбори на Барселона и Литекс. По никакъв начин не може да познаете, че влизате в зоопарк, защото всичко е покрито от храсталаци, а дървета са надвиснали като в Шеруудската гора. Да, чар определено има, но когато осъзнаете, че наоколо скитат диви прасенца, а камилите и биволите са преградени с нещо като бариера на паркинг, ви става ясно, че има сериозен риск да разберете какви са коридите в Памплона от първо лице. За щастие камилите бяха крайно отегчени, а биволите си държаха главите в една хранилка, та не се наложи да търча из храстите докато ме гонят.

Голям плюс в цялата ситуация беше това, че животните са на една ръка разстояние и можеше да видя абсолютно всичките, а някои дори да пипна. Единствено тигрите се бяха скрили на сянка, но при втория обход и те се показаха. Маймуните бяха особено атрактивни с това, че просеха храна, а когато някой им подаваше нещо, те го взимаха с лявата и веднага просеха с дясната преди още да са го лапнали. Няма да критикувам хората, че не спазваха табелите „НЕ ХРАНЕТЕ ЖИВОТНИТЕ“, но силно се надявам да няма недоброжелатели или невежи, които да отровят или задавят някоя маймуна с боклуците, които и ние ядем. Важно е да се отбележи, че практически може да нахраните дори лъвовете с чаркове от собственото си тяло, защото както ще видите от снимките в секция ФОТОГРАФИЯ, клетките им не са особено сигурни. Снимката на лъвицата направих с протягане на ръка през клетката. Незнайно защо при тигрите и маймуните има по-гъста решетка, но предполагам лъвицата е по природа по-разбрана и добродушна от тях.

ЕЛЕНИТЕ СА ИСТИНСКИ ХИТ
Едно животно, което нахраних като му откъснах от свежата трева, която отчаяно се опитваше да достигне, беше благородния елен. Отново детски спомени нахлуха, защото някога съм бил във ферма за елени, а чувството да погалиш това величествено животно и да усетиш меките му рога, е наистина несравнимо. Като цяло, Ловешкият зоопарк изобилства от най-различни еленчета и сърнички, включително бял елен, какъвто не бях виждал преди. Той не ми обърна внимание, защото си седеше на сянка, но пак нямах проблем със снимка, защото местообитанието му отново не беше особено добре заградено. Преброих поне три места с елени като благородният и съпругата му бяха отделно от белия и сърните, а една голяма женска съжителстваше с лами и алпаки в съвсем различна част от парка.
За финал ще споделя, че няма някаква логична схема на парка, която да следвате в разходката си. Така и така се чувствате като на сафари, останете изненадани от това кой ще изникне в следващата клетка или извън нея както беше с малките диви прасенца. Всичко е концентрирано на достатъчно малка площ за да не се притеснявате, че ще изпуснете някое животно, а пълната обиколка отнема не повече от час. Колкото и да се възмущаваме от липсата на поддръжка в българските зоопаркове, този в Ловеч определено е атракция, която не бива да се изпуска…най-малкото за да видите клетката на жирафа и да си представяте какво е било едно време и как в нея спокойно може да се побере Тиранозавър.