ВСИЧКИ ТЕМИ И ЗАГЛАВИЯ
ТУРИЗЪМ
ГАСТРОНОМИЯ

СИНГАПУР - ГРАД-ДЪРЖАВА ОСНОВАНА НА РЕДА


Наскоро баща ми беше на екскурзия до Азия и прояви желание да сподели това, което най-много го е впечатлило в Сингапур – една от държавите с най-висок стандарт на живот в света. Независима държава от 1965 година, Сингапур (означава град на лъвове от санскритски) е третият по големина финансов и валутен център в света, трети по големина петролно-преработващ център и най-голям производител на оборудване за петролни сонди и втори по големина казино център (с 2 казина, които въртят оборот по-голям от всичките казина във Вегас взети заедно). Освен, че почти са го глобили за ядене на бриош във влака, ето накратко части от неговия пътепис с лични снимки.



РЕД И ДИСЦИПЛИНА = ПРОСПЕРИТЕТ

Четейки това, което е писал баща ми, веднага разбрах защо Сингапур е богата страна с ниска престъпност, проспериращи хора и спокоен живот. Всичко в тази малка територия се уповава на реда и дисциплината, стриктното прилагане на законите и липсата на компромиси с човешката наглост и глупост. Наричат го „FINE CITY” като английската дума тук се ползва и в двата смисъла – като хубав и като глоба. Изглежда в Сингапур може да ви глобят за всичко, което е извън установените навици. Като питах баща ми как така са щели да го глобят, че се опитва да яде във влака, той ми каза, че имало множество малки камери, които следели какво точно правят пътниците. Аз си мислех, че BIG BROTHER ме е гледал в Лондон, но азиатците вдигат нивото неимоверно. В крайна сметка са прави, че ако извадиш кифла ще направиш трохи, а ме съмнява да си изметеш след това – 500 долара глоба би трябвало да стигнат за почистването? Други странни за нас глоби и наказания, на които той се натъкнал включват „Закачване за чужд WiFi – до 10 000 долара глоба и 3 години затвор“ (виновен съм); „Не пускане на водата в публична тоалетна – 150 долара глоба“; „Пушене на публично място – до 1000 долара глоба“ (българи, осъзнайте се и спрете да пушите като комини); „Пеене и рецитиране на открито – затвор“; „Хвърляне на отпадък на улицата – 300 долара глоба“.
Редът и дисциплината продължават и в отношението към чужденците. Когато си много богат и подреден, последното нещо, което искаш е малко „западна демокрация“ в стил „свободия“ да ти дойде на главата. По тази причина в Сингапур имало квоти за наемане на чужденци според това от кои държави са. Ако сте компютърен специалист, който иска да работи там, но се оказва, че има квоти само за китайци, то дори да сте Стив Джобс, няма да ви огрее. Имайки предвид колко малко е територията, приемането на още народ едва ли ще донесе толкова плюсове колкото минуси на местните. Баща ми споменава и аналогии с комунистическа България, най-вече при придобиването на жилища и автомобили. Строят се панелни комплекси, в които правителството настанява гражданите на изчаквателен принцип, а си има и изисквания – не всеки може да получи държавно жилище. Веднъж получили одобрение, жилището е ваше под наем за 99 години, а ако сте семейни, това ще направи процеса и изчакването много по-кратък. Местните се шегуват, че предложението за брак в Сингапур звучи „Искаш ли да кандидатстваме заедно за жилище?”. Относно автомобилите, пък, човек може да получи разрешително за каране със срок 10 години, но броят им е ограничен и се взимат след участие в търг с наддаване. Помислете само на какво прилича София, колко е мръсен въздуха и дали няма да се оправи ако има ограничения за придобиването на коли от всеки с 1000-2000 лева в джоба?

Като туристическа дестинация, Сингапур си е определено интересен, а и този отрасъл логично е много развит. Ако затръгвате натам сигурно ще проучите в Google какво и къде си заслужава да се види, но баща ми е останал силно впечатлен от Зоологическата и Ботаническата градини (ясно е от къде съм наследил интереса към екзотичен добитък), a градините с орхидеи били особено забележителни. Речното и нощно сафари, пък, позволява да се видят множество животни без прегради и решетки.
Singapore Flyer е нещо като виенското колело в Лондон, от което се открива гледка към целия град, а съвсем наблизо са пит стоповете за болидите от Формула 1, които участват в състезанието за голямата награда на Сингапур, което подобно на Монако е директно по улиците.
Clarke Quay е друго популярно място за забавления с барове и заведенията с музика на живо и покрити с огромни чадъри улички. От там тръгват и разходките с корабче по реката и в залива, от където може да се насладите на нощните илюминации от много близо. Нощен Сингапур е зашеметяващ с осветените небостъргачи на финансовия квартал и светлинното шоу, което е всяка вечер в 21:00, а в петък и събота с час по-късно.
Мога да споделя още много от страниците с впечатления на баща ми, но съм наясно, че едва ли много българи ще се засилят да летят към това кътче от света. Все пак, май този свят не е толкова голям и всичко е сравнително достъпно. Открих няколко агенции, които предлагат екскурзии до Сингапур на "народни" цени от по 2000-2500 лева на човек за десетина дни като често се комбинира с разходки из Малайзия и Бали, които баща ми също е посетил самосиндикално. Съдейки по това, че дойде ли някой празник се изсипваме към Гърция и Турция и оставяме там поне по хилядарка, нещо много по-екзотично и културно-стойностно като далечна Азия винаги е добра опция.