Най-логичното, с което мога да започна този личен портал е кратка визитка. Не смятам, че е нужно да пиша десетки страници автобиография, но след като сте тук е важно да знаете позицията, от която споделям своя опит по дадените теми...



Казвам се Александър Алеков и съм роден в град Враца. Завърших гимназия в София със специалност информатика, но компютрите винаги са били по-скоро хоби за мен и в университета потърсих друг път. Предпочетох да изучавам човешките комуникации и междукултурните взаимоотношения в град Грьонинген (Холандия), където получих диплома за бакалавър, а в City University (London) защитих успешно магистратура по политология и социология. Едни от най-успешните ми публикации и теми в Лондон бяха свързани с психология на военните конфликти, детска психология, политики на национализъм и културология. Изключително съм горд от факта, че съумях да направя това въпреки много тежката и неравна, за един младеж, битка със заболяването IBD (Inflammatory Bowel Disease).
Каквото и да прочетете от мен на тема здраве е лично изживяно, лично изпробвано и лично опитано като част от годините търсене на излекуване от т.н. "модерна" болест - улцерозен колит. Когато човек се разболее разбира колко важно е здравето, а в един момент започва да чете и да търси отговорите сам за себе си. Аз правя това вече дълги години, търся публикации, срещам хора, говоря с лекари, купувам журнали...
Всеки има хобита и за мен като за много мъже това е спортът. От малък обичах футбола, играех тенис на маса, а с годините в чужбина опитах и други екзотични спортове. Когато човек има много познания по даден спорт, логично започва да се интересува и от спортни залози, които след заболяването ми се превърнаха и в професия. Следя подробно футбол, тенис, баскетбол, крикет, сумо, конни надбягвания, ММА, снукър, дартс...
Още едно хоби, на което отделям много време. Тази страст е, може би, наследена от баща ми, който колекционира фотоапарати. Аз снимам всичко и навсякъде като предпочитам полу-професионални апарати. Базата ми данни наброява над 120 000 снимки, половината от които от спортни събития и най-вече свързани с любимия отбор - Ботев Враца.
Когато човек има много свободно време, рано или късно започва да събира разни неща, които намира тук-там. Дали е нещо оставено от дядовците или нещо ново и модерно, хората обичат да събират. Моите колекции са наистина много, но най-много се гордея с футболните си значки (към 6000), фонокартите (към 10 000), албумите за стикери, количките (към 2000), монетите, книгите, металните войничета...списъкът е безкраен.
Не познавам хора, които да не обичат добрия филм. Времето не винаги стига, но още от училище си правех списъци с видеокасети, презаписвахме от видеотеката с баща ми...истинско пиратство. И днес винаги намирам време за филми, поне 3-4 на седмица.
Като всеки човек, живял в чужбина и аз съм обикалял доста и съм ахкал и въздишал по забележителностите. Обичам да пътувам и дори след като се разболях не спрях да се разсейвам с пътешествия в България и Европа. Посетил съм 16 държави и стотици градове и села, а статиите ми в TripAdvisor са винаги голям хит. Гастрономията, пък, си дойде със заболяването - трябваше да се науча да готвя всичко и да следя качеството на храната, която ям. Вечерите в Макдоналдс бяха сменени с гурме храна, приготвена със сигурни продукти.
Основните теми, за които ще четете при мен