Един от основните проблеми в детско-юношеския футбол в България е недостатъчната подготовка на треньорите и не в чисто теоретичен аспект, а в изцяло културен, психологически и педагогически. Говорейки с директори от Нидерландия и Белгия, разбирам, че макар да залагат на младостта при треньорските назначения в техните школи, младите им треньори са често пъти изключително високо-образовани, с много богат житейски опит, преминали множество курсове за квалификация и преквалификация. При нас често се случва да се дават малки набори на току-що приключили кариерата си футболисти, които буквално се упражняват на гърба на децата. Мисля не е тайна за никого, че този треньорски профил е много далеч от учебно-тренировъчния процес и рядко има ясна идея как да работи с деца, как да разчита поведението на деца и изобщо как да предава какъвто и да е опит на деца, бил той и много богат.
За съжаление, липсата на кадри и достъп до качествено образование а и желание за квалификация в активна състезателна възраст, ни принуждава да назначаваме треньори с гореспоменатия профил. Но най-малкото, което можем да направим е да им предоставим определени жокери за това какво могат и не могат да правят в новото си амплоа, поне докато придобият нужната подготовка и опит. Ето три елементарни съвета в тази насока:
- Не се опитвайте да накарате деца да играят като възрастни
Изключително често-срещана практика при треньори, които доскоро са играли футбол, а и по-възрастни такива е опита да вменят на деца отговорностите, които са обичайни за професионалния футбол. Това е породено от ограничения мироглед, липсата на педагогически опит и неумението за качествена комуникация. За жалост, макар крайната цел на едно трениращо футбол дете да е реализация в мъжкия спорт, то няма как това да се гарантира още от ранните години на развитие и изграждане на навици. Едно дете на 8 години има съвсем различни възприятия от дете на 12, младеж на 15 и мъж на 25. Затова и няма как да очаквате методи, които са действали при вас докато сте играли футбол в А група, например, да имат същия ефект върху 12-годишни. Това е изключително важно при така наречената мантра за „дисциплината“. Дисциплината не се налага, тя се гради постепенно, за да може да доведе до самодисциплина. 12-годишните не могат да имат същата самодисциплина като възрастните и треньори, които наказват и вменяват вина за напълно невинни детски реакции и поведения, често падат жертва на собствените си методи и не постигат качествени резултати. Дори треньор с най-сериозна визитка и познания може да не е подходящ за детско-юношеския спорт, ако не може ефективно да предава тези познания.
- Не превръщайте победата в идеал
В токсичната среда на родните клубове, треньорите са просто бушони, които гърмят, когато не се постигат резултати на терена. За директори и президенти единствената крайна цел е победата, титлата, купата и това се превръща в основна фиксация и на треньорите. Много от най-добрите ни треньори са получили признание като такива точно защото са постигнали много победи, донесли са много позитивни емоции на своите шефове, но завинаги са останали длъжни на футболистите си, които са били инструменти за постигане на моментен количествен резултат. А качественият резултат, видим от всички в последно време, е трагичен, но освен да го констатираме, малко ръководители имат топките да се опълчат срещу идеала за победа в името на нещо, което хем се постига по-трудно, хем изисква много повече време и инвестиция. Ако в началото на един сезон шеф постави на треньора си за цел да не спечели нито един мач, но да научи 20 футболиста да изпълняват перфектно един единствен елемент от играта, тогава и шефът и треньорът ще са постигнали много повече от ония, които се кичат с медалите. Въпреки че победата е начин за легитимация на треньорите, много по-лесно е да се изгради футболист, който не е роб на резултата. Не напразно много спортни психолози определят победата в детско-юношеския спорт като най-голямото зло, което разсейва всички от основната цел – крайната кариерна реализация на футболистите. Родителите и тяхната собствена фиксация върху резултата добавя екстра напрежение в уравнението. Наскоро някакъв свръх-амбициран родител ми каза, че „Победите били важни за самочувствието“. Тази констатация аз я разбирам като – „Като бием можем да се хвалим на съседа“. Именно победата като идеал е в основата и на множество проблеми по оста треньори-родители, треньори-съдии, родители-съдии.
- Не се страхувайте да се учите от децата
Малко треньори са достатъчно смели да признаят открито, че не знаят нещо или нещо им е трудно. При детско-юношеския спорт обучението трябва да е в основата, но за всички намесени страни. Работата на треньора не е само да научи футболистите на нещо, но и да научи нещо от тях, стига да иска да се развива в професията. Ако се върнем на профила на бившия професионален играч, който прави първи стъпки в треньорството, за него е още по-важно да възприеме поверените му деца като свои учители и да върви по пътя рамо до рамо с тях, а не да ги гони с гегата като стадо. Обратната връзка е подценявана твърде много, а в нея се крие взаимното усъвършенстване. Светът около нас е толкова динамичен, че дори много малки деца имат социални очаквания за обратна връзка, а по-нагоре и очаквания за получаване на уважение дори от тези в позиция на авторитет. Дали едно дете, което не изпълнява указанията на треньора в даден момент не се опитва да ни каже нещо? Ако успеем да го забележим и разберем, то двустранната комуникация е отворена и уроците ще се научават много по-лесно.
ALPORTAL предлага консултации за треньори, клубове, родители и футболисти на базата на ВКЛЮЧЕНОТО НАБЛЮДЕНИЕ. За информация и планиране на проучвателни срещи, може да се свържете с мен в различните социални мрежи или на email: info@alportal.net