В живота на един футболист, а често и неговите родители, идва момента, в който се сблъскват с необходимото зло – футболните мениджъри. Макар някои хора да си мислят, че в света на футбола ако си достатъчно талантлив ще успееш и сам, истината е много по-различна, защото рядко се срещат футболисти-интелектуалци. За нещастие, футболните агенти са масово точно толкова нагли и грозни, колкото гласи поверието и мотивацията им в 99% от случаите е финансова. Множество агенти са ми казвали в най-различни контексти фразата: „Аз да не работя без пари?“ Това, че човек се мотивира от пари, обаче, не е задължително лошо за този бизнес, защото в крайна сметка и футболистите трябва да хранят семейства. Най-големият враг на наглия спортен директор на клуб, който иска да спести някой лев и да експлоатира талантливия футболист е наглият агент, който иска да изцица максималното. Това са отношения на любов и омраза – един без друг не можем, но се мъчим да се излъжем до дупка…и го знаем. Къде остава футболиста в целия паприкаш – по средата, където реално трябва да „храни“ и двете страни.
Ако едно дете е достатъчно талантливо, то акулите ще заплуват покрай него още преди дори да може да подписва договори. За да продължа с морските метафори, ще кажа, че масово агентите хвърлят въдицата към родители и деца около 1-2 години преди изобщо да имат право да коментират легално представителство. Макар по наредби и правилници, един агент да не може да взима пари за представителство на непълнолетни, то вратичките са много и от момента на 16-я рожден ден и първия договор, детето вече се третира като потенциална касичка. Проблемът тук отново не е в парите като идеал, а в това, че те трябва да са бързи. Точно това, че между 16 и 18 години агентът не може да получава възнаграждение от „клиента“ си, кара акулите да стават още по-кръвожадни. А точно този дълъг двегодишен период е и причината много агенти да форсират процесите и да губят търпение. Да отделяш 2 години от времето си за някой пикльо безплатно не е никак интересно занимание, колкото и талантлив да е той. Поради тази причина, при избора на агент, родители и деца трябва да се абстрахират от обещанията, комплиментите и красивите думи и да изискват ясен и точен план за периода, в който реално няма да плащат нищо за услугите на агента.
Връщайки се на избора на агент, аз като „измислен“ агент мога да кажа как бих постъпил ако бях в обувките на клиента…бих избрал себе си, естествено…но това идва от моята представа за морал и възпитание – аз не бих работил с хора, които са диаметрално противоположни на мен. Изборът, обаче, трябва да е преди всичко информиран. На първо място – разпитайте познати, съотборници, треньори и вижте дали агентът се ползва с добро име, дали е допринесъл за развитието на някого, дали е изпълнил обещанията, които ви дава с някой друг. Ако агентът е читав, то за него ще има достатъчно информация онлайн, ще има снимков материал, ще има отразени ангажименти в медиите. На второ място – не скачайте в някакви договорни отношения с хора, които познавате от 2-3 срещи и които само ви ласкаят и обещават. Ако изберете правилно, то вие ще приветствате още един човек в семейството си, а никой не се жени на трета среща. Важно е да опознаете човека, с когото ще работите и който ще храните. В случая с родителите, помислете дали след 2 години детето ви ще може да разчита на този човек и дали той би дал жертви за него – финансови, времеви, лични. Не на последно място, поискайте критика от агента си – ако той има дългосрочни и реални планове за вас, то със сигурност ще знае слабите ви страни (най-малкото за да ги крие от потенциални купувачи). Криенето на слаби страни, обаче, е до време и е много по-лесно да се работи, за отстраняването им. Агентът трябва да е критичен към това, което не ви достига и да ви коригира. Ако той ви казва, че сте перфектни, или лъже или няма никаква идея какво представлявате. На още по-последно място ще кажа, че е важно този агент да има поне минимален международен опит и профил. Не съм срещал агент, който да не парадира с невероятни контакти, да показва селфита и чатове в телефона си с директори и скаути. И аз съм го правил и това добавя имидж, но реално е без стойност. Това, че някой си говори с шефа на Фейенорд (АЗ 🙂 ) не значи, че утре ще вкара там играч от втория отбор на някой роден клуб. Аз лично се гордея, че не съм изрекъл нито едно „обещание“ на футболисти, с които работя или които ме търсят за съвет. Да, можем да опитваме заедно, но в този бизнес гаранции няма за нищо, още повече при дереджето, на което е футбола ни.
Не забравяйте – отношението е всичко, а каквото един футболен агент може да ви обещае и Господ не може да ви даде!
Напълно вярно е че винаги агентите гледат само парите сякаш децата са леки жени които си подбират и заплюват. Аз агент не знам да го е грижа особено ако не взима пари а моя син дори го разкарваха из чужбина и лъгаха и накрая спряха да му вдигат телефона едни двама глупака дето се правеха на агенти. Вие поне сте честен и директен.
Sas sigurnost ste mnogo nad drugite agenti s kostumchetata I evtinite obuvki deto gledat decata kato niakakvi predmeti i gledat samo parata