Много футболисти, които идват при мен за помощ, дори такива с професионален статут и добри кариери, споделят едно универсално притеснение. То е свързано с елементарното човешко чувство на принадлежност и признание и подсъзнателното отхвърляне на промяната. Лично аз си спомням как във втори клас началната ми учителка получи нараняване на окото и се наложи да отсъства близо месец, а вътрешно аз преживях истинска душевна драма, заради тази промяна на познатото. Някои мои съученици дори плакаха за „госпожата“ и тъй като по подразбиране заместникът не ни хареса, светът ни се преобърна наопаки. Науката е дефинирала това състояние като метатезиофобия или страх от промяната, но аз го намирам за много по-повърхностно чувство, по-близко до синдрома „Ами, ако…“
Във футбола динамиката е огромна и непрекъсната. Още от първите тренировки на едно дете, та до последния му трансфер, светът на футболиста представлява непрекъсната промяна. И тъй като футболистите също са хора, те не са изключение от гореспоменатия синдром. Промяната на нещо познато, нещо отработено е един вид излизане от зоната на комфорта, а обратното на комфорт е притеснение. Подсъзнателно всички си задаваме въпроса „Ами, ако…“ и позволяваме на съзнанието си да се лута в търсене на отговора. „Ами ако новия треньор не ме хареса?“; „Ами ако новият е по-добър от мен и ми вземе мястото“; „Ами ако паднем и баща ми се сърди?“ – всичко това са въпроси, които се появяват в съзнанието на един футболист поне веднъж в кариерата му. Тяхната поява неминуемо води до дискомфорт, а това от своя страна до загуба на концентрация и по-колебливо представяне.
Каква тогава е рецептата, за справяне със синдрома? В общата психология съществуват техники за успокояване на съзнанието, дори своеобразно дрогиране на възприятията, включително тези при промяна на познатото. Колкото по-динамична, обаче, е средата, толкова по-трудно е да се прилагат тези техники. Най-малкото, защото няма достатъчно време за анализ, самоанализ, проба и грешка. Ако мачът е след 2 дни, а в главата ни е каша и съмнението надделява, шансът да играем силно е на практика нулев. Заради това, аз препоръчвам дори на малки деца-спортисти да се каляват като си създават изкуствени ситуации на дискомфорт. По този начин те стимулират съзнанието си да толерира този дискомфорт – една своеобразна ваксинация срещу притеснение. Треньорите и скаутите го отчитат като психическа стабилност, която е лесно доловима на повърхността, но е напълно неизмерима освен от човек с много опит в сферата на психологията. Най-добрите треньори планират в тренировъчния процес елементи, които да подпомагат този тип каляване на съзнанието, защото единствения начин футболистът да успее е да може от толериране на дискомфорта да достигне до състояние на пълно безразличие към него.
Ако се интересувате от различните модели на психологическа тренировка и искате да разберете повече за тях или да заявите консултации, не се колебайте да се свържете с мен в различните социални мрежи или на email: info@alportal.net