В разгара на летния сезон, когато едни си почиват от работата, а други си почиват от почивката, аз пак ще се включа с малко брутална откровеност. Тя е породена от наблюдението ми над много потенциални футболисти и техните „дейности“ през летния сезон.
Ще обърна внимание на няколко разговора, които водих наскоро с директора на един от големите хърватски футболни отбори, а темата беше лишенията и перспективата пред младия човек.
Българският футбол, колкото и да е смешен във всичките си измерения, всъщност е едно много точно отражение на българското общество, политика, училище и култура. В детско-юношеския футбола има два вида деца – такива, които са футболисти защото е модерно и такива, които са футболисти, защото искат да работят тази професия. Нормално е вторите да са много по-малко, защото няма човешко същество в детска възраст, което да може да планира ясно бъдещето си, но тези, които го умеят са с най-висока перспектива за развитие.
При първите, родителите имат голяма заслуга и са константата в „израстването“ на децата си. Това са, така наречените „задоволени футболисти“, които се занимават с футбол, защото това е социален феномен, генерираш милиарди и привличащ вниманието. Тези футболисти получават всичко наготово. Понякога са много талантливи, друг път ужасно ограничени, но с побутване от страна на родители, треньори и директори, достигат до някакво ниво на реализация. Често тази реализация не е професионална, а по-скоро моментно-задоволителна, но в главите им си е реализация. Да те викнат в някой национален отбор, да спечелиш някоя награда за футболист на кръга или да ти дадат „диплома“ за участие в кампа на Реал Мадрид, проведен в Аркутино – всичко е грандиозен успех към онзи момент. Естествено, с израстването и течение на времето, много от тези футболисти прекратяват преждевременно кариерата си, но бидейки със специфичен социален статус, това не е болка за умиране – на 15 си футболист, на 16 може да си космонавт, на 18 – партньор във фирмата на татко.
Вторият тип футболисти са тези, за които говорих с гореспоменатия директор на топ отбор в Хърватия. Това са деца и младежи, които се научават от много ранна възраст, че за да получат нещо, трябва да работят за него и в много случаи накрая се задоволяват с нещо по-евтино, по-незначително и по-малко. Ако се чудите защо сърби и хървати успяват, където ние не успяваме – то се замислете в каква среда са израствали те и техните родители. Ако живееш в непрестанно напрежение, преживяваш бомбардировки, глад и мизерия, дали няма да си по-мотивиран да реализираш мечтите си? Чудите ли се защо в България идват африкански футболисти и взимат хляба на нашите таланти? Съвсем просто е – африканецът, който идва дори в нашия не съвсем бял свят, няма друг избор освен да даде всичко от себе си, за да успее. Пред него няма друга перспектива, защото пътят назад е кървав и каменист. Детството без най-скъпите футболни обувки, моловете, телефоните и лаптопите ги е научило, че получиш ли нещо малко, трябва да се вкопчиш в него. Помня как като ученик получавах минимални джобни, но знаех, че ако съм отличник ще взимам стипендия и работех с тази цел, за да мога сам да си купувам разни неща. В много случаи харчех стипендията за глупости, но и старателно събирах, за да си купя не неща, от които имам нужда, а неща, които искам.
В нашето общество имаме двете крайности и те прозират най-лесно във футбола. Едни деца получават наготово всичко, от което имат нужда от родителите си, а ако има нещо, което искат – получават и него. Други деца се лишават от много, родителите им се лишават от много, за да получат това, от което имат нужда. За нещо, което искаш и дума не може да става – тези неща са резервирани за Коледа или рождения ден!
За да обобщя съвсем накратко и от позицията на психолога – този, който трябва да се бори за да получи нещо е този, който ще влезе в света на възрастните много по-подготвен, а при футбола – ще е този, чиито таван на развитие е много по-високо! За другия остава красивото медалче, измислената диплома за участие в камп и торбата с оправдания и обвинения защо не се е получило!
Ако се интересувате от различните модели на психологическа тренировка и искате да разберете повече за тях или да заявите консултации, не се колебайте да се свържете с мен в различните социални мрежи или на email: info@alportal.net
