Мина времето на празните приказки за футбол, агенти/менажери и футболни мечти. Когато се хванах да бъда „агент“ си мислех, че това е един вид менторска професия, която може само да добавя стойност към футбола и кариерите на футболистите. Колко съм се лъгал? Това е бизнес без никакви достойнства, пълен с по-жалки и долни хора дори от политиката. Как пък минах от единия кенеф в другия?
Всъщност агент станах по две причини – защото е много просто (една от причините да има и толкова нагли и прости хора в тази сфера) и защото видях как едно 15-годишно момче във В група прави трик на терена, който не бях виждал никъде. Започнах без нито един контакт, без нито една връзка с мастити футболни „деятели“, президенти или други агенти…само с приятелства от курсовете и обиколките из Европа.
За 2 години успях да докарам в България хора от големи белгийски, нидерландски и швейцарски клубове и получих признание от спортни директори в Германия, Белгия, Нидерландия и Швейцария, че начина ми на представяне на футболисти е уникален – „You are the best player marketer in football“ (директор на отбор в Швейцария). Още по-уникално се оказа нежеланието ми да продам душата си за жълти стотинки, били те и с повечко нули отзад. Наречете ме идеалист, но докато съм намесен в играта, правилата ще пиша аз, а който не му изнася…да се изнася!
Футболният агент Ал има три правила:
- Отношението е на първо място
- Казваме си само истината, дори да е неудобна
- Приятелството е по-ценно от всички пари на света!
