Когато през 2017 година създадох ALPORTAL бях все още доста болен и просто търсех начин да заменя жизненоважната физическа активност с нещо, което да внася смисъл в дните на хронична болка и агресивен лечебен глад. Не предполагах, че сайтът ще бъде толкова интересен и то с всичките си теми и заглавия. Неусетно някои секции придобиха много по-голяма популярност, а сред хилядите отзиви често получавах допълнителни въпроси, покани за сбирки и семинари, молба за съвети. Присъединих се към множество инициативи, подпомагащи детско-юношеския спорт, включително организация на нови турнири, публикувах близо 10 000 снимки на футболна тематика, включвах се в онлайн срещи за здравословно хранене и психологическа помощ за хронично болни. Напълно безвъзмездно пишех за най-стойностния, по мое мнение, спортен сайт в България – Виаспорт, провеждах безплатни тренировки за млади футболисти от различни клубове, осигурявах безплатна специализирана екипировка и помагала с подкрепата на международни компании и дарители.
В същото време не се отказах от допълнително лично осъвършенстване – завърших треньорски курсове, върнах се към детската и спортната психология, придобих сертификати за подготовка на вратари, спортен мениджмънт, корпоративна социална отговорност в спорта. Новите ми контакти и приятелства във футболните среди изиграха важна роля в търсенето на фокус, а безкрайните разговори с футболисти и треньори от целия свят, включително Нидерландия, Люксембург, Австралия и Германия, ми помогнаха да осъзная – аз мога и трябва да помагам на всеки, който иска да успее в спорта или всяка една сфера на живота.
Това се оказа повратната точка, която ме убеди да преструктурирам ALPORTAL и да го превърна в една своеобразна платформа за взаимопомощ, чрез която всеки може да се запознае с философията за работна етика, професионално отношение и целесъобразен живот. Започнах да търся съмишленици, които да се включат в новия ми екип и заедно да създадем един напълно различен, много по-личен и откровен до болка модел на комуникация и взаимоотношения! И макар, в житейски план, този модел да ме е сблъсквал и с най-грозните черти на човешкия характер – с омраза, клевета и съмнение, аз съм достатъчно наивен да продължавам да вярвам, че доброто трябва да ражда добро, че критиката трябва да ражда прогрес, че професионализмът трябва да бъде идеал…защото отношението е всичко!