На теория, спортната психология се занимава с взаимовръзките между психологическите нагласи и спортните резултатите, но на практика за мен е нещо много повече. Когато твърдя, че ОТНОШЕНИЕТО Е ВСИЧКО, аз го разглеждам точно от психологическа гледна точка. За да бъде един спортист успешен, величината ОТНОШЕНИЕ трябва да бъде така изградена, че да носи само позитиви. За жалост, нашето отношение към света, към приятелите и семейството, към определени събития и случки, твърде често е придобито и базирано на ранния човешки опит. Когато този опит е бил негативен, той поставя трудно-преодолими прегради пред прогреса ни на по-късен етап от живота.
Когато изучавах спортна психология в университета, бях повлиян най-вече от разсъжденията на Дан Ейбрахамс – един от най-търсените психолози във футболните среди в Англия. Благодарение на неговите техники за работа със спортисти, аз изградих свои модели за коригиране на негативните отношения, които спъват професионалното развитие. Изграждането на работна етика и изолацията на „страничния шум“ определям като най-важните стъпки в психологическото развитие на професионалния спортист. В настоящия „шумен свят“ това може да се случи само с точните напътствия, лишения и избиране на приоритети.
При работата ми с клубове, футболисти, треньори и родители, залагам на един често смятан за неприложим метод, условно преведен на български като „ВКЛЮЧЕНО НАБЛЮДЕНИЕ“. За да се прилага, този метод изисква от психолога силна основа и разбиране на спорта, който обекта му практикува и достъп до тренировъчната и състезателна динамика. За първи път експериментирах с този метод научно през 2015 година в школата на Ботев Враца и някои от футболистите, които срещнах тогава, ме търсят ежедневно за най-различни съвети и останаха мои добри приятели завинаги! Аз, от своя страна, ще съм им вечно благодарен за възможността да наблюдавам и анализирам техните отношения към футбола, към учението, към света.